Битката върху леда, летописна миниатюра   На 12 април (нов стил) 1242 г. войската на Новгородската република разбива тевтонските рицари в битка върху замръзналото Чудско езеро, като това довежда до поражение на католическите кръстоносци в Северните кръстоносни походи срещу езичници и православни християни.През 1237 г. в Източна Прибалтика на територията, населена от племената на ливоните и естоните, немските рицари образуват Ливонския орден. След три години орденът нахлува в пределите на Псковската земя. След кратковременна обсада те превземат Изборск.

Псовското опълчение, притекло се на помощ, е разбито от рицарите. По-късно е превзет и Псков, където ливонските рицари разполагат свой гарнизон.

После ливонците нахлуват и в пределите на Новгородските земи. Новгород се обръща за помощ към великия владимирски княз Ярославл. Той изпраща към Новгород въоръжени отряди начело със синовете си Андрей Ярославич и княз Александър Невски. Те превземат Псков с щурм.

Александър оковава рицарския наместник и го изпраща в Новгород. След това новгородци нахлуват в земите на ордена и започват да разоряват селищата.

През ранната пролет на 1242 г. тевтонските рицари успяват да победят отряд новгородци на около 20 км южно от крепостта Дорпат. Александър Невски изпраща малък разузнавателен отряд, който е унищожен от немците, но така руският пълководец узнава местоположението им.

След като научава, че рицарите изпращат основните си сили към Псковското езеро, Александър се отправя към него с войските си - 15-17 хиляди воини, включително монголски контингент. Там на (5) 12 април 1242 г. се състояла битката, влязла в руската история като Ледовое побоище

Войската на немците включва 10-12 хиляди души, като основната й сила е в бронираните рицари на коне – по съвременни сравнения всеки от тях има мощта на един танк. На разсъмване рицарите и помощните им сили от местни естонци се строяват в традиционната формация на северните кръстоносни походи: клин, в чиито връх е най-тежката кавалерия, отстрани е тежката кавалерия, която осигурява пехотата в центъра. Предвождани от принца-епископ Херман фон Дорпат, те потеглят към русите.

Александър построявма войската си във вид на подкова, като в дъното разполага стрелци с лъкове, зад тях въоръжена с копия пехота, после следва стръмен скат. На фланговете се разполагат конните дружини. Княжеската дружина остава скрита в засада.

Според съвременните руски летописи Александър Невски заповядва на стрелците му да влязат в битката. Рицарите пробиват руския център и убиват много стрелци, но попадат в капан. Основните новгородски сили нападат немския клин от всички страни. Кръстоносците започват безредно да отстъпват по езерото, а появата на руската кавалерия в тила ги обръща в бягство. Новгородци ги преследват в продължение на 7 км.

Когато оцелелите рицари опитват да се съберат на далечната страна на езерото, тънкият лед започва да поддава под тежките им доспехи и мнозина се давят.

В Първия Новгородски летопис е записано: „Княз Александър и всичките мъже на Новгород събират силите си до езерото, при Узмен, до Скалата на гарвана, а немците и естонците яздят към тях, забивайки се като клин в армията им. И имаше голямо клане на немци и естонци ... те се биха с тях по време на преследването на леда на седем версти от Суболския [северозападния] бряг. И паднаха безброй естонци и 400 от немците, а те взеха 50 с ръцете си и ги отнесоха в Новгород.”

Според Ливонската римувана хроника, написана години след битката: "[Руснаците] имаха много стрелци и битката започна с дръзкото им нападение срещу мъжете на краля [датчани]. Знамената на братята скоро се вееха насред стрелците и се чуваха мечове да разцепват шлемове. Мнозина от двете страни падаха мъртви на тревата. Тогава армията на братята беше напълно обкръжена, тъй като руснаците имаха толкова войници, че имаха шейсет и повече мъже за всеки немски рицар. Братята се биха достойно, но въпреки това бяха сразени. Някои от тези от Дорпат избягаха от битката и бягството им беше спасение. Двадесет братя лежаха мъртви, а шестима бяха пленени."

Само великия магистър, епископите и малцина рицари на коне успяват да се върнат в Дорпат. Загиват 400 немци според Първия Новгородски летопис, от които 20 „братя“ от Тевтонския орден. Пленени са 50 немци, от които 6 братя.

Според Житието на Александър Невски пленниците вървели редом с конете си при радостното влизане на княза в Псков.

Според Ливонската римувана хроника битката е била на сушата, но според експедицията на АН на СССР под ръководството на Караев за мястото на битката може да се счита участък от Топлото езеро на 400 м западно от сегашния нос Сиговец, между северния му край и ширината на древния Остров.

Победата на Чудското езеро, наред с победите на Александър Ярославич над шведите (15 юли 1240 г. при Нева) и през 1245 г. над литовците при Топорец, се считат за много важни за утвърждаването на Новгород и Псков по време, когато Рус понася големи жертви поради вътрешни междуособици и от монголското нашествие от изток.

Поражението на рицарите ги възпира от повторното завземане на Псков, основната база на техния източен поход. Те сключват мир, съгласно който се отказват от претенциите върху руските земи и от части на Латгалия.

Новгородците успешно отбраняват руската територия и германските кръстоносци никога вече не предприемат друго силно предизвикателство толкова на изток. През 1574 г. Руската православна църква канонизира Александър Невски за светец.

Според руския професор И. Н. Данилевский битката на Чудското езеро отстъпва по мащаб на битката при Шауле през 1236 г., в която литовците убиват магистър на ордена и 48 братя, както и на сражението при Раковор от 1268 г. Съвременните източници обаче отдават по-голямо значение на битката при Нева.

/По материали в интернет/