Постинг
08.09.2011 22:05 -
Гулаг-комунистическият "рай"
ГУЛАГ (на руски: ГУЛАГ; произнасяне) е съкращение на Главное Управление Лагерей (Централно управление на лагерите) и описва работещото от 1923 Главно управление на наказателните лагери към НКВД (Народен комисариат на вътрешните работи)
През 1918 г. водачът на болшевиките Владимир Ленин нарежда "ненадеждните елементи" да бъдат затваряни в лагери, като потенциални "врагове" на Революцията. Първият концлагер в Съветска Русия е създаден през 1919 г. в манастира на остров Соловки. Към 1921 година има осемдесет и четири лагера, като основната им цел е да се "превъзпитат" изпратените там хора. Обикновено това са благородници, свещеници, търговци, определени като "буржоазия", но и много други "врагове на народа" от различни обществени и социални нива.
След смъртта на Ленин неговият "наследник" Йосиф Сталин има ново виждане за ролята на лагерите като база за ускоряване на индустриализацията чрез принудителен труд. През 30-те години на 20-ти век ГУЛАГ започва да се разраства и заема централно място в икономиката на СССР. Дейността му обхваща добив на злато, въглища, дървесина, строеж на заводи, пътища, както и осигуряване на работници за всички сфери на стопанството и икономиката.
По-късно приемниците на Сталин започват постепенно да намаляват броя на затворниците, да осъзнават неефективността на ГУЛАГ в икономически план и да признават частично несправедливия характер на тази система за принудителен труд. Но лагерите не изчезват напълно. През 70-те и 80-те години се използват за новото поколение врагове на СССР, дисиденти, националисти и криминални престъпници и темата намира широк отзвук в международни организации за човешки права. Постепенно лагерите започват да имат своя роля в дипломацията на Студената война. Едва през 1987 г. се започва окончателното премахване на съветските политически лагери.
По съветски образец, Извън СССР е имало такива лагери и в Чехословакия, България, Полша, Унгария, ГДР, Румъния и Монголия. Единсвеният съвестки лагер извън територията на СССР е бил в Монголия между 1947 и 1953 г. Тук са се намирали 50 000 затворници. В Куба до ден днешен съществуват подобни лагери, като първият кубински лагер е създаден от Ернесто Че Гевара.
В книгата на руския политик, бивш затворник от ГУЛАГ И. Л. Солоневич «Русия в концлагер»(1934, София) се отбелязва: «Аз не мисля, че общото число на всички затворници е било по-малко от пет милиона души. Вероятно, — повече. Но, разбира се, за никаква точност на преброяването не може да става дума».
Американският историк и съветолог Р. Конкуест в своята книга «Големият терор» (1973) привежда още по-впечатляващи бройки: в края на 1939 броят на затворниците в затвори и лагери е нарастнал до 9 млн души (сравнено с 5 млн през 1933—1935 г.).
Солженицин също оперира с бройки от порядъка на няколко десетки милиона репресирани.
Известният публицист A. В. Антонов-Овсеенко (син на разстреляният съветски военачалник В. А. Антонов-Овсеенко) счита, че от януари 1935 до юни 1941 са репресирани почти 20 млн души.
През 1918 г. водачът на болшевиките Владимир Ленин нарежда "ненадеждните елементи" да бъдат затваряни в лагери, като потенциални "врагове" на Революцията. Първият концлагер в Съветска Русия е създаден през 1919 г. в манастира на остров Соловки. Към 1921 година има осемдесет и четири лагера, като основната им цел е да се "превъзпитат" изпратените там хора. Обикновено това са благородници, свещеници, търговци, определени като "буржоазия", но и много други "врагове на народа" от различни обществени и социални нива.
След смъртта на Ленин неговият "наследник" Йосиф Сталин има ново виждане за ролята на лагерите като база за ускоряване на индустриализацията чрез принудителен труд. През 30-те години на 20-ти век ГУЛАГ започва да се разраства и заема централно място в икономиката на СССР. Дейността му обхваща добив на злато, въглища, дървесина, строеж на заводи, пътища, както и осигуряване на работници за всички сфери на стопанството и икономиката.
По-късно приемниците на Сталин започват постепенно да намаляват броя на затворниците, да осъзнават неефективността на ГУЛАГ в икономически план и да признават частично несправедливия характер на тази система за принудителен труд. Но лагерите не изчезват напълно. През 70-те и 80-те години се използват за новото поколение врагове на СССР, дисиденти, националисти и криминални престъпници и темата намира широк отзвук в международни организации за човешки права. Постепенно лагерите започват да имат своя роля в дипломацията на Студената война. Едва през 1987 г. се започва окончателното премахване на съветските политически лагери.
По съветски образец, Извън СССР е имало такива лагери и в Чехословакия, България, Полша, Унгария, ГДР, Румъния и Монголия. Единсвеният съвестки лагер извън територията на СССР е бил в Монголия между 1947 и 1953 г. Тук са се намирали 50 000 затворници. В Куба до ден днешен съществуват подобни лагери, като първият кубински лагер е създаден от Ернесто Че Гевара.
В книгата на руския политик, бивш затворник от ГУЛАГ И. Л. Солоневич «Русия в концлагер»(1934, София) се отбелязва: «Аз не мисля, че общото число на всички затворници е било по-малко от пет милиона души. Вероятно, — повече. Но, разбира се, за никаква точност на преброяването не може да става дума».
Американският историк и съветолог Р. Конкуест в своята книга «Големият терор» (1973) привежда още по-впечатляващи бройки: в края на 1939 броят на затворниците в затвори и лагери е нарастнал до 9 млн души (сравнено с 5 млн през 1933—1935 г.).
Солженицин също оперира с бройки от порядъка на няколко десетки милиона репресирани.
Известният публицист A. В. Антонов-Овсеенко (син на разстреляният съветски военачалник В. А. Антонов-Овсеенко) счита, че от януари 1935 до юни 1941 са репресирани почти 20 млн души.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
