Време е всички да се изправим пред това табу. Капитализма се основава на няколко ключови идеи по отношение на човешките мотивация и развитие, които са в грубо противоречие със западната психологическа наука. Тук ще се спра на две от тях: че хората са предимно егоистични и че придобиването на материално богатство е ключът към щастието. Ако тези „прозрения” се окажат неверни или съществено неточни, то капитализмът се разпада по шевовете. 

Егоистични ли са хората в своята същност? Повечето теории за развитието на индивида описват поредица от стадии, която започва с детската самовлюбеност и продължава с отваряне на съзнанието навън, най-напред към семейството и приятелите, а след това към общността, обществото и бъдещите поколения. Както отбелязва Дарвин в „Произходът на видовете” макар и личният интерес да не изчезва, разбирането на другите става „по-изтънчено и се разраства докато обхване всички разумни същества”. Много хора не достигат този последен стадии на човешкото развитие, достигат го повечето зрели, мъдри и реализирали се хора. Фиксацията или задържането на определен стадий води до нещастие и психически проблеми. 

 Много форми психопатология се характеризират със самовлюбеност и невъзможност да се оценят нуждите и желанията на другите. Това се вижда например в нарцисизма (За прякото съответствие между симптомите на нарцисизма и философията на капиталиста съм писал тук и тук , бел. Кихано), социопатията и повечето от останалите разстройства на личността. Точно обратното, психическото здраве включва добре развито чувство на емпатия и способност да поставиш нуждите на другите хора над своите без да губиш грижата за себе си. При повечето клинични практики движението в посока на по-голяма емпатия и съчувствие съчетани със солидна доза самоуважение е знак за значителен напредък. 

Когато приложим тази обща схема към настояването на капитализма, че хората са егоисти по природа, икономическата система започва да изглежда фаталистична, ако не и откровено цинична. Тя приписва на човечеството ниско лесно постижимо ниво на социално и емоционално развитие и предполага нищожна надежда за колективно усъвършенстване. Защитниците на свободното предприемачество изтъкват, че опитите да променим егоистичната си природа са безполезни. Вместо това пазарът трябвало да се самоорганизира според допускането, че всеки се грижи само за себе си. 

Така стигаме до второто ключово допускане, което оспорваме в нашата статия (1). Основната цел на свободният пазар е текущото натрупване на богатство, което се предполага, че ще осигури най-добрата възможност за постигане на щастие. Вече има голям обем изследвания в различни култури, които показват, че след като се задоволят нуждите осигуряващи непосредственото оцеляване, - дом, храна, облекло и т.н. – връзката между богатство и щастие става пренебрежима. Фактически, стремежът да станеш богат може да се окаже вреден. Изследвания в различни култури показват, че възприемането на материалистични ценности е свързано с депресия, тревожност, пристрастеност към алкохол, наркотици или лекарства, лоши навици за общуване, ниска самооценка, психосоматични симптоми (главоболия, възпалено гърло и т.н.) и понижена удовлетвореност от живота. Материалистичните ценности са свързани също и с антиобществени прояви като мамене, дребни кражби, расизъм и нерационално използване на ресурсите на околната среда. Материалистичните хора са по-коравосърдечни и имат по-конфликтни отношения със своите приятели и любими отколкото не толкова материалистичните хора. А това не е добре.

Тези еволюционни, клинични и основани на изследвания аргументи разклащат увереността в психологичното познание, което лежи в основата на икономическата ни система. Но дори и да допуснем, че има някаква истина в капиталистическия модел на егоистична и материалистична човешка същност, пак трябва да се справяме с нейния цинизъм, който е вграден в самата система. 

Законите и регулациите, които формират структурата на капитализма налагат егоистично и материалистично поведение. Например, по закон изпълнителните директори на корпорациите са длъжни да поставят печалбата над всичко, включително над обществената полза. Корпоративната култура, която произлиза от такава структура гледа на алчността като на героизъм, а на съчувствието като на глупост.  Тя агресивно се противопоставя на моралното, социалното и емоционалното развитие, които са необходими да се премине отвъд прага на радикалния частен интерес.

Някои други американски институции са били по-оптимистични във виждането си за състоянието на човека. Да вземем принципа, че всички граждани са равни пред закона. Разбира се, рядко човек няма предубеждения или предвзетост. Но правната система не е организирана според разбирането, че хората са фундаментално предубедени и неспособни на колективна промяна. Напротив, тя е построена около демократичния идеал за равенство. Това е „практичен” идеал, според който хората са способни да станат по-егалитарни. Следователно системата е създадена така, че да насърчава човешкото развитие. 

Исторически американците са изисквали от много от своите институции да подпомагат индивидуалния и социалния напредък. Точно от този практичен идеализъм трябва да залегне в основите на икономическите  ни институции.

превод от английски Кихано 9 април 2013