Ислямска държава може да бъде победена лесно, но САЩ и запада не биха доспуснали да се случи това, тъй като контролът над петролните залежи в Близкия Изток е поважен за тях от всичко друго. 

За да разберем причините за успеха на Ислямска държава трябва да погледнем към източника на нейната идеология. Това е крайна форма на шериата, съчетана с агресивен джихад в традициите на средновековния ислям и заемки от идеологическите течения на онова време. На практика джихадистите следват сценарий, който е повтарян вече няколко пъти в историята, най-успешно от Османската империя.

Възходът на Османския бейлик много прилича на този на Ислямска държава. Обявявайки джихад срещу всички, независимо от религията им и проявявайки извънредна жестокост, Османският бейлик успява да се превърне от малко племенно владение в световна империя.

Тайната на успеха му е икономическа. Османските турци инвестират заграбеното в постоянни нови завоевания, привличайки жадни за плячка авантюристи и племенни вождове. В същото време те дават защита на съюзниците си, оправдавайки всяко престъпление и жестокост с нуждите на джихада.

Този модел много прилича на използвания от Wall Street, където инвестициите трябва да създават още инвестиции, подхранвайки постоянен растеж и привличайки спекулативни играчи, готови на всичко в името на печалбата.

Заблуда е, че Ислямска държава цели налагането на някакъв средновековен ред или ценности. Не е вярно, че джихадистите са водени от религиозни подбуди. Всъщност основната им цел е растежът на печалбите и всеки, който не е с тях, рано или късно се превръща във враг. Философията на средновековен религиозен фанатизъм просто най-добре отговаря на методите на Ислямска държава.

Както бойците на Османският бейлик, така и джихадистите удрят най-слабите цели и избягват конфликта с по-силните от тях. Ислямска държава не е Ал Каида. Въпреки че формално воюва срещу САЩ и Запада, тя се въздържа от терористични актове срещу западните държави, които биха предизвикали евентуална решителна военна намеса.

Дхихадистите съсредоточават терора и насилието над местното население, като всъщност избиват, ограбват и поробват както мюсюлмани, така и християни и членове на други религиозни общности. За Ислямска държава религията е оправдание, а не цел. Настъплението на пръв поглед изглежда хаотично, но всъщност следва пътя на най-слабото съпротивление.

Днес джихадистите бяха спрени при Кобани, но междувременно отрядите им превзеха базата на иракската армия в град Хит, на другия край на контролираната от тях територия, отваряйки си пътя към Багдад.

Ислямска държава не е държава в съвременния смисъл да думата и няма армия. Тя представлява сбор от автономни военни отряди, прехранващи се с грабежи и насилие. Едва след като джихадистите стабилизират властта си над дадена територия, те налагат някаква форма на авторитарен ред. Но властта остава в ръцете на военните командири. Всички те обаче се подчиняват на лидера на организацията, Абу Бакр Ал Багдади, наричащ себе си Халиф Ибрахим и неговите приближени. Всъщност структурата прилича на тази на Османската империя от първите десетилетия на нейния възход.

А възходът на Ислямска държава няма да спре, докато растат печалбите. Новите роби, новите грабежи и новите завоевания привличат нови бойци под черните знамена на джихада. Едва, когато напредъкът на джихадистите бъде спрян във всички посоки, войната срещу тях ще бъде спечелена. Това обаче няма как да стане при сегашната ситуация в региона на Близкия изток, където всеки отстоява яростно собствените си интереси, правейки невъзможно единното противопоставяне на новата заплаха. /darikfinance.bg/