Постинг
22.10.2014 09:29 -
Следени сте! Google знае всичко за вас
"Труд"
Всеки все някога е търсил нещо в Google. Дори поне за да види какви резултати излизат с въвеждането на собственото му име. Защото Google знае много неща за всеки. Медиите засега най-силно усещат голямата сянка на всесилната търсачка.
"Това, на което днес сме свидетели, е тревожен камбанен звън - скоро всички медии ще са на свръхдържавата Google." Това твърди председателят на управителния съвет на издателския концерн "Аксел Шпрингер" в Германия Матиас Дьопфнер в отворено писмо до изпълнителния директор на световната търсачка Ерик Смит (той е американец, но името му се изписва като немското Шмит, защото баща му има немски корени). Писмото беше публикувано наскоро в германския вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" и е в отговор на публикуван в същото издание текст на Смит.
Шефът на търсачката от своя страна беше написал, че пред взаимоотношенията между Google и "Аксел Шпрингер" е имало предизвикателства, но все пак двете компании са се споразумели за дългогодишно сътрудничество. Смит обаче възропта, че много експерти (особено от Германия) "атакуват целия интернет и неговата магия, даваща на всеки по всяко време достъп до доскоро трудна за намиране информация".
Как всъщност действа Google? Когато човек иска да прочете последните новини за любимия актьор, най-често ползва търсачката. Тя му показва резултатите с до 2 изречения от всяка статия, като ги подрежда по собствени правила (ключови думи, визия на сайта и още куп кукички), като ползва чуждото съдържание безплатно. Така най-добрата статия или текстът първоизточник може да бъде "забит" назад, а потребителят изобщо да не стигне до него. Но процесът е двояк, защото, ако искаш още подробности извън тези 2 изречения, влизаш в съответната медия, като трупаш трафик, от който тя печели.
За да излязат статиите им по-напред в резултатите от търсенето, много медии използват хитрини - слагат ключови думи в заглавията и в текста, които се срещат често в търсенията.
Искрено...
Матиас Дьопфнер признава, че голяма част от качествените медии разчитат на бързината на Google, тъй като няма друга алтернатива за бърз онлайн трафик и съответно за привличането на реклами. Така зависимостта от търсачката е неизбежна. Босът на "Шпрингер" казва: "Страхуваме се от Google. Длъжен съм да го кажа ясно и честно, тъй като никой от колегите не смее да го стори публично." По думите му 62 на сто от печалбата на тяхната група идва от дигиталния бизнес.
"Ето защо ние не говорим за интернет, а за ролята, която играе в него Google. В тази връзка от огромно значение е подадената от различни европейски издателски сдружения и интернет общества жалба до Европейската комисия (ЕК) срещу Google заради погазване на правилата на конкуренцията. Google е най-яркият пример за господство на световния дигитален пазар - 70%", пише Дьопфнер. Той не вини толкова Смит, колкото бездействието на ЕК и на Европейската комисия за защита на конкуренцията. Това било предателство спрямо потребителите, които вече не намирали най-важното и най-доброто за тях, а онова, което носи най-големи приходи за Google.
...и лично
Но освен върху приходите медиите, Google има съществена роля върху личните данни, напомня Дьопфнер, защото никой не знае толкова много за клиентите си, както световната търсачка. В посланието до Смит се припомня и че търсачката следи над половин милиард интернет адреси и знае за дигитално активните граждани повече, отколкото дори Джордж Оруел би могъл да си представи. А и след като Google купил "Nest" (иновативна компания за термостати - б.р.), знаел още повече какво гражданите правят между собствените си четири страни. "Забрави Биг Брадър, Гугъл е по-добър", е мрачният хумор на Дьопфнер.
Той засяга и фикцията за "гратиса": "В интернет, в красивия и пъстър свят на Google, всичко като че ли е безплатно - от търсачката до журналистически разработки. В действителност ние плащаме със собственото си поведение, което се използва комерсиално . Ако някой е преживял автомобилна катастрофа и сподели това по имейл, утре може да получи оферта на мобилния си телефон от автокъща за нов автомобил. Ако някой сподели в мрежата, че му се е вдигнало кръвното, вдругиден ще му предложат допълнителна здравната застраховка. Ужасно практично!"
Емоционалното писмо на Матиас Дьопфнер засяга доста въпроси - от господството на Google на световния дигитален пазар до шокиращото навлизане в личната сфера на всеки от нас. Основната цел обаче е друга - опълчване срещу използването на чужд интелектуален труд за привличане на внимание, което пък води до колосални печалби от реклама.
Google явно е притиснат. Това наскоро доведе до споразумение с официален Париж. Търсачката обяви, че ще отдели 60 милиона евро за фонд, чрез който френските медии да имат по-голямо присъствие в интернет. По-рано те поискаха Google да им изплаща част от приходите си от използване на линкове и техни публикации. Със споразумението това няма да стане. Освен създаването на Digital Publishing Innovation Fund за по-лесен достъп и присъствие на френските медии в интернет те ще имат достъп до рекламните платформи на занижена цена, а отношенията с издателите ще са партньорски.
Големият проблем на Google е Германия. Правителството готви закон, по силата на който концерни като Google ще трябва да искат разрешение за публикуване на линкове или части от публикации. Тази промяна в авторското право ще даде възможност на немските издатели да получават лицензионни такси от интернет търсачките. От Google се разшетаха със свои лобисти в германския парламент. Тезата е, че ако законът бъде приет, щял да се сложи край на достъпа до информация в интернет.
А у нас?
Официални данни за това колко печели Google от реклама на територията на България липсват. Експерти в бранша смятат, че става дума за около половината от парите, вложени в интернет от родните рекламодатели. За м.г. те са били около 20 млн. лв. и още толкова вероятно са били насочени към Google и Facebook.
"Все по-често Google взема повече от съдържанието на дадена страница или медия и го показва при търсене в мрежата. В такива случаи обаче хората виждат най-важното и изобщо не отварят съответната страница, така не се генерира трафик и нейните създатели нямат възможност да печелят", обяснява Христо Христов, който е начело на интернет групата "Нетинфо" с над 20 сайта.
"Разбира се, българските издатели не можем да се намесим в работата на търсачката, но мислим за създаването на алтернатива - обща платформа, чрез която всеки да може да предлага своя сайт като "площадка" за реклама в интернет", добавя Христов.
Главният редактор на dnevnik.bg Велислава Попова разказа, че преди време на семинар с колеги от медии от цял свят се опитали да прогнозират какво ще бъде бъдещето на вестниците след 10 години. "Тогава един от изводите ни беше, че те ще зависят по различни начини от големите в интернет - Google, Yahoo. Facebook все още не беше започнал възхода си. Но аз не гледам на Google като на враг. Опитваме се да използваме максимално негови инструменти за привличане на нови читатели, след това да ги задържим и да ги накараме да ни избират директно, а не през търсачката", обясни Попова. По думите за dnevnik.bg по-голям проблем е конкуренцията на местни сайтове без собствено съдържание, които си купуват или осигуряват изкуствен трафик и продават рекламата на дъмпингови цени.
"Не може да се забрани на човек да търси информация в Google, но могат да се ограничат импресиите на рекламите от дисплейната мрежа на търсачката в големите български сайтове, които създават съдържание и така всеки генерира стотици милиони импресии месечно. Тези импресии могат да се предлагат и на RTB модел (от английски език - real time bidding - буквално: наддаване в реално време - б.р.) на рекламодателите, като по този начин ще остава по-голяма печалба за създателите на съдържание, която да реинвестират в бизнеса си, добави Жанет Найденова, председател на IAB-България.
Каквото и да се говори, Google в момента е най-големият фактор в интернет пространството, защото ние ще видим даден текст само ако търсачката благоволи да го направи. За добро или лошо това е положението! И медиите са принудени да се съобразяват с това.
Всеки все някога е търсил нещо в Google. Дори поне за да види какви резултати излизат с въвеждането на собственото му име. Защото Google знае много неща за всеки. Медиите засега най-силно усещат голямата сянка на всесилната търсачка.
"Това, на което днес сме свидетели, е тревожен камбанен звън - скоро всички медии ще са на свръхдържавата Google." Това твърди председателят на управителния съвет на издателския концерн "Аксел Шпрингер" в Германия Матиас Дьопфнер в отворено писмо до изпълнителния директор на световната търсачка Ерик Смит (той е американец, но името му се изписва като немското Шмит, защото баща му има немски корени). Писмото беше публикувано наскоро в германския вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" и е в отговор на публикуван в същото издание текст на Смит.
Шефът на търсачката от своя страна беше написал, че пред взаимоотношенията между Google и "Аксел Шпрингер" е имало предизвикателства, но все пак двете компании са се споразумели за дългогодишно сътрудничество. Смит обаче възропта, че много експерти (особено от Германия) "атакуват целия интернет и неговата магия, даваща на всеки по всяко време достъп до доскоро трудна за намиране информация".
Как всъщност действа Google? Когато човек иска да прочете последните новини за любимия актьор, най-често ползва търсачката. Тя му показва резултатите с до 2 изречения от всяка статия, като ги подрежда по собствени правила (ключови думи, визия на сайта и още куп кукички), като ползва чуждото съдържание безплатно. Така най-добрата статия или текстът първоизточник може да бъде "забит" назад, а потребителят изобщо да не стигне до него. Но процесът е двояк, защото, ако искаш още подробности извън тези 2 изречения, влизаш в съответната медия, като трупаш трафик, от който тя печели.
За да излязат статиите им по-напред в резултатите от търсенето, много медии използват хитрини - слагат ключови думи в заглавията и в текста, които се срещат често в търсенията.
Искрено...
Матиас Дьопфнер признава, че голяма част от качествените медии разчитат на бързината на Google, тъй като няма друга алтернатива за бърз онлайн трафик и съответно за привличането на реклами. Така зависимостта от търсачката е неизбежна. Босът на "Шпрингер" казва: "Страхуваме се от Google. Длъжен съм да го кажа ясно и честно, тъй като никой от колегите не смее да го стори публично." По думите му 62 на сто от печалбата на тяхната група идва от дигиталния бизнес.
"Ето защо ние не говорим за интернет, а за ролята, която играе в него Google. В тази връзка от огромно значение е подадената от различни европейски издателски сдружения и интернет общества жалба до Европейската комисия (ЕК) срещу Google заради погазване на правилата на конкуренцията. Google е най-яркият пример за господство на световния дигитален пазар - 70%", пише Дьопфнер. Той не вини толкова Смит, колкото бездействието на ЕК и на Европейската комисия за защита на конкуренцията. Това било предателство спрямо потребителите, които вече не намирали най-важното и най-доброто за тях, а онова, което носи най-големи приходи за Google.
...и лично
Но освен върху приходите медиите, Google има съществена роля върху личните данни, напомня Дьопфнер, защото никой не знае толкова много за клиентите си, както световната търсачка. В посланието до Смит се припомня и че търсачката следи над половин милиард интернет адреси и знае за дигитално активните граждани повече, отколкото дори Джордж Оруел би могъл да си представи. А и след като Google купил "Nest" (иновативна компания за термостати - б.р.), знаел още повече какво гражданите правят между собствените си четири страни. "Забрави Биг Брадър, Гугъл е по-добър", е мрачният хумор на Дьопфнер.
Той засяга и фикцията за "гратиса": "В интернет, в красивия и пъстър свят на Google, всичко като че ли е безплатно - от търсачката до журналистически разработки. В действителност ние плащаме със собственото си поведение, което се използва комерсиално . Ако някой е преживял автомобилна катастрофа и сподели това по имейл, утре може да получи оферта на мобилния си телефон от автокъща за нов автомобил. Ако някой сподели в мрежата, че му се е вдигнало кръвното, вдругиден ще му предложат допълнителна здравната застраховка. Ужасно практично!"
Емоционалното писмо на Матиас Дьопфнер засяга доста въпроси - от господството на Google на световния дигитален пазар до шокиращото навлизане в личната сфера на всеки от нас. Основната цел обаче е друга - опълчване срещу използването на чужд интелектуален труд за привличане на внимание, което пък води до колосални печалби от реклама.
Google явно е притиснат. Това наскоро доведе до споразумение с официален Париж. Търсачката обяви, че ще отдели 60 милиона евро за фонд, чрез който френските медии да имат по-голямо присъствие в интернет. По-рано те поискаха Google да им изплаща част от приходите си от използване на линкове и техни публикации. Със споразумението това няма да стане. Освен създаването на Digital Publishing Innovation Fund за по-лесен достъп и присъствие на френските медии в интернет те ще имат достъп до рекламните платформи на занижена цена, а отношенията с издателите ще са партньорски.
Големият проблем на Google е Германия. Правителството готви закон, по силата на който концерни като Google ще трябва да искат разрешение за публикуване на линкове или части от публикации. Тази промяна в авторското право ще даде възможност на немските издатели да получават лицензионни такси от интернет търсачките. От Google се разшетаха със свои лобисти в германския парламент. Тезата е, че ако законът бъде приет, щял да се сложи край на достъпа до информация в интернет.
А у нас?
Официални данни за това колко печели Google от реклама на територията на България липсват. Експерти в бранша смятат, че става дума за около половината от парите, вложени в интернет от родните рекламодатели. За м.г. те са били около 20 млн. лв. и още толкова вероятно са били насочени към Google и Facebook.
"Все по-често Google взема повече от съдържанието на дадена страница или медия и го показва при търсене в мрежата. В такива случаи обаче хората виждат най-важното и изобщо не отварят съответната страница, така не се генерира трафик и нейните създатели нямат възможност да печелят", обяснява Христо Христов, който е начело на интернет групата "Нетинфо" с над 20 сайта.
"Разбира се, българските издатели не можем да се намесим в работата на търсачката, но мислим за създаването на алтернатива - обща платформа, чрез която всеки да може да предлага своя сайт като "площадка" за реклама в интернет", добавя Христов.
Главният редактор на dnevnik.bg Велислава Попова разказа, че преди време на семинар с колеги от медии от цял свят се опитали да прогнозират какво ще бъде бъдещето на вестниците след 10 години. "Тогава един от изводите ни беше, че те ще зависят по различни начини от големите в интернет - Google, Yahoo. Facebook все още не беше започнал възхода си. Но аз не гледам на Google като на враг. Опитваме се да използваме максимално негови инструменти за привличане на нови читатели, след това да ги задържим и да ги накараме да ни избират директно, а не през търсачката", обясни Попова. По думите за dnevnik.bg по-голям проблем е конкуренцията на местни сайтове без собствено съдържание, които си купуват или осигуряват изкуствен трафик и продават рекламата на дъмпингови цени.
"Не може да се забрани на човек да търси информация в Google, но могат да се ограничат импресиите на рекламите от дисплейната мрежа на търсачката в големите български сайтове, които създават съдържание и така всеки генерира стотици милиони импресии месечно. Тези импресии могат да се предлагат и на RTB модел (от английски език - real time bidding - буквално: наддаване в реално време - б.р.) на рекламодателите, като по този начин ще остава по-голяма печалба за създателите на съдържание, която да реинвестират в бизнеса си, добави Жанет Найденова, председател на IAB-България.
Каквото и да се говори, Google в момента е най-големият фактор в интернет пространството, защото ние ще видим даден текст само ако търсачката благоволи да го направи. За добро или лошо това е положението! И медиите са принудени да се съобразяват с това.
Вълнообразно
Yahoo с нов шеф
Откриха диамантена планета, чиято година...
Невероятна 9 гигапикселова снимка на Мле...
Откриха диамантена планета, чиято година...
Невероятна 9 гигапикселова снимка на Мле...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
