Истината :: Туркофилски патриоти и османски революционери, ч. 1

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.05.2022 18:14 - Туркофилски патриоти и османски революционери, ч.1

Автор: nacionallist Категория: История

Прочетен: 1002 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 11.05.2022 18:15

Горещият патриот” Стефан Стамболов като отявлен туркофил и османофил – ч. 2.

И така, завърших последната публикация с (по-скоро риторическия) въпрос на диктатора към другите двама регенти, князуващи в България в прехода между абдикиралия Батенберг и интронизирания малко по-късно Фердинанд).
Въпросът му бе: – КАКВО БИХТЕ ВИЕ КАЗАЛИ, АКО ПРЕДЛОЖИМ НА ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ДА ИЗБЕРЕ ЗА БЪЛГАРСКИ КНЯЗ СУЛТАН ХАМИДА?
Продължаваме да четем любимата на българските русофоби книга на стамболовия ласкател Димитър Маринов, който без да се усеща публикува компрометиращи факти за приятеля си-любимец, дълбоко убеден, че каквото и да му хрумне на диктатора, то е велико, защото е пряко или косвено насочено срещу Русия… „Тоя въпрос, султанът да заеме и българския княжески престол (докато не е изникнала някоя сериозна руска кандидатура, та да си имат главоболия с русофилите- б.м.) за Живкова (3-ти регент на мястото на отказалия се П. Каравелов - б.м.) не беше никаква изненада, защото той беше поклонник още по-отрано на идеята на Раковски – един дуализъм между българския народ и Турция, но за Муткурова то беше една изненада, която той изяви с учудването си” (все пак човекът е участвал като доброволец в сръбско-турската война, а по-късно като ротен командир в руската армия по време на Освободителната война, за разлика от спотайвалия се по време на последната някъде във Влашко Стамболов – б.м.):
– Султанът ли? Ама султанът да бъде БЪЛГАРСКИ княз!?!? – пита по-скоро смутеният, нежели възмутен герой от две войни срещу Османската империя (бел. моя).
– Да – отговори Стамболов спокойно (ще рече убедено – б. м.). Ако това е било възможно преди петдесет и повече години, сега е още по-възможно. Великият Раковски, след като се блъска в различни политически кроежи и планове – най-сетне неговият широк и велик ум се спря и на тоя кроеж (… тц – тц – тц – б.м.). И какво щяхме да бъдем днес – и Турция, и България, – ако Али паша и Фуад паша бяха вникнали в дълбочината на неговите кроежи и бяха ги възприели: едно велико българско царство и една могъща турска империя (в смисъл ние – отпред, турците … отзад… – б.м.). Ние тогава – каза Стамболов с тъга, – млади и неопитни не одобрявахме и ето аз жестоко съм осъждал тоя кроеж (идея – б.м.) на великия патриот и се радвах, че не е осъществен, но днес колко скърбя (да се смееш ли, да плачеш ли… – б.м.). И съдбата е отредила така, щото аз, най-върлият противник на неговите кроежи, да бъда техен изпълнител.
– Но как ще погледне народът и Народното събрание на един български цар, родом турчин и по вяра мюсюлманин? – запита Муткуров, пленен от доводите на Стамболова.
– Нашият народ е трезвен и разсъдлив. С турците ние сме живели пет столетия и това вековно заеднишко живуване е научило нашия народ да гледа на турците и на тяхната религия по-трезво и по-разсъдливо. Нашите селяни, па и граждани, в селата и градовете са живели относително добре със своите комшии (не че това не е истина, но едва ли следва да е основание за мюсюлманско-православна конфедерация, оглавявана от СУЛТАН!!! – б.м.), на тяхната религия и джамии той е вникнал да гледа с повече уважение (вярно ли бе, „благочестивий” и „православний” болгарский народе? – б.м.) и веротърпимост, нежели на протестантите и католиците, и на техните храмове. Ето десетина години, как имаме държава и българинът е свободен; чули ли сме поне веднъж, щото някъде селяни българи да са оскърбили религиозното чувство на своите съселяни турци, или да е побългарена насила поне една туркиня?
Това доказва, че българинът е трезвен и разсъдлив. (Всъщност подобни доводи на диктатора доказват неговата гениална способност да манипулира с помощта на безспорни факти, тенденциозно аранжирани обаче в услуга на една в случая национално-предателска кауза – б.м.).
Независимо от това вековно заеднишко живувание – продължава Стамболов – е смесило и нашата кръв: турчинът румелиец е повече българин и европеец, отколкото манафин азиатец; погледай чъртите на един турчин румелиец и на един българин (забележете – „чъртите”, а не вярата – б.м.) – и ще видиш, можеш ли намери някаква разница. И другояче не може да бъде, защото това е една последица от исторически факти. Нашите боляри станаха турски паши, (е, след помохамеданчване, но „какво от туй…” – б.м.) – промениха си само вярата (ама да а – „само”…. б.м.)
Еничарския корпус – продължава самодоволно държавникът-вероотстъпник и национален предател – се комплектуваше изключително от български момчета (демек: „гордей се, българино”… б.м.); по-голямата част от турците, дошли из Азия, взимаха в своите хареми за кадъни наши девици и ги правеха жени и майки на своите деца (ето от кого се учели нашите съвременни „родни” толерасти, либерасти и педерасти – за да казват после, че нямало било турско робство… - б.м.). Прочее това обстоятелство не е ли играяло и не ще ли може да играе една мощна роля в нашите взаимни отношения? – пита риторично „великият държавник” и „горещ патриот”. И продължава:
„Ако преминем към частния въпрос на султана, ние ще видим същото. Той по кръв е толкова българин, колкото днешният австрийски император е маджарин и чех, или по-правилно казано: султанът толкова законно има право да носи българската царска корона (брей, и „законно”?!? – б.м.), колкото днешният австрийски император – маджарска или чехската (това че за разлика от първия случай тия, римокатолиците са си от една и съща вяра, въобще не е от значение за нашенеца, носещ за целта тук пак „вода от 10 кладенеца” – б.м.). Днешният султан не е ли потомък на Мурада и Баязида; а Мурад не водеше ли нашата царкиня Мара, и то не като наложница, а законна съпруга (все едно, щом са я принудили да се отрече от вярата си – б.м.), и тя не роди ли Баязида?
Ето защо аз съм спокоен откъм народа и Народното събрание: те ще посрещнат тая кандидатура със своя трезвен и разсъдлив ум и ще я приемат с готовност, като имат предвид благите резултати от нея за българското отечество и за всецялата българска нация.
– Но как ще бъде с феса на султана и с неговото име – запита пак Муткуров (доблестният български воин, герой от три войни, но сега верен и дисциплиниран по военному, но пък и обсебен заради безспорните качества на гениалния в лукавствата свой началник, дошъл в светското поприще затуй, че много хубаво пееел и говорел… – б.м.).
– Фесът в турците е ново нещо – продължава с мъдруването знаменитият български патриотин-туркофил – Кримските султани са носили калпаци българско-татарски; татарите и днеска носят такива. Защо султанът, когато дойде в София или се разходи из България, да не си тури калпака български? Колкото за името, то може да бъде променено при коронясването му – продължава с мечтите си по султанско верноподаничество „патриотът” и набеден „революционер” от 1876-та. . Защо вместо Хамид, да не бъде наречен Кубрат, Батбай, Аспарух, Крум, Асен – които далеч не са гръкохристиянски – успокоява Стамболов все още недоумяващия свой колега-регент. – Тоя въпрос между дреболиите и не бива да става пречка на едно велико дело за двете („братски”?) нации, за двете държави.
Но Черквата? Какво ще каже тя? Името как ще бъде споменато? – не спира да пита в недоумението си христолюбивият български воин.
Ерудитът обаче и тук има готов отговор: – Ако великите наши отци Иларион Макариополски, Авксентий, Антим, Панарет и други са можали да споминят, както и патриаршията, в молебствията имената Азис и Хамид, то колко повече днешните ни отци църковни ще могат да споминят имена като Кубрат, Аспарух, Крум, Асен и прочее.. (Видяхте ли сега откъде дошла идеята на Политбюро и Тодор Живков за възродителния процес? Хайде сега да ви чуя и видя сторонниците на идеята за индо-европейския (а не тюркски) произход на прабългарите и едновременно с това почитатели на Стамболов, а и отрицатели на славянството, като съставен елемент в българската генеалогия - б .м.)