- Погледни наоколо. Разгледай хората и запомни колкото можеш повече детайли. После затвори очи.
Правиш го. Стоиш си със затворени очи ,пък аз отново питам:
- Колко човека зърна с червена дреха?
Замисляш се и отвръщаш:
- Нито един. Не ми беше важно как са облечени, исках да запомня тях самите и детайли от интериора.
Така и предполагах. Очите ти бяха широко отворени, но ти не видя нито една червена дреха, въпреки че човекът до теб с когото преди малко разговаря е с червена риза. Но ти давам още един шанс, друже. Разгледай още веднъж всичко.
Ето, гледаш и наум броиш хората в червено, но не съм ти казала ,че ще те питам същото. Изобщо нищо не те питам, а те поздравявам че имаш талант да виждаш хора в червено.
На свой ред питаш:
- И какво да правя с този „талант“?
- Елементарно – отвръщам. Просто замени червената риза със….
С какво бихте я заменили вие, приятели?
Оная червена риза, която макар и ярка, не се забелязва когато безцелно разглеждаме. А когато търсиш целенасочено виждаш и червения рубин на пръстена от случайно вдигната ръка. Намерението определя възприятието. И намираш, когато търсиш нещо определено, или си търсил, дори подсъзнателно. А възможността е в един момент от времето. Ето, точно сега изплуват и искат да бъдат доловени нови възможности. Заслужава си да опиташ. Нали?
Тагове:
Ученици влизат в редакцията на „Литерату...
Украйна търси талант
Твърде патетично ли звучат познатите думи на Чехов?
Но не за сетивната познаваемост на човека ми се щеше да иде реч, а за оново което тя може да отключи не само като познаваемост, а и като ново поведение, понякога излизащо от рамките на рутината.