КОГАТО ПРЕЗ 1885 ГОДИНА ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ ПРЕДЛОЖИЛ В РЪКОПИС ТАЗИ КНИГА НА МИНИСТЪРА НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО ГЕОРГИ ЖИВКОВ ДА Я ИЗДАДЕ, ТОЙ ОТКАЗАЛ, ЩОТО ТОЗ ЧОВЕК НИЩО НЕ БИЛ НАПРАВИЛ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ ТУРСКОТО РОБСТВО? С КОЕТО ИСКАМ ДА КАЖА, АНТИБЪЛГАРИТЕ НЕ СА ОТ ВЧЕРА. ТОВА ОБАЧЕ АМБИЦИРАЛО ЗАХАРИЯ!




ЧУКНЕТЕ ВЪРХУ СНИМКАТА ДА ИЗЛЕЗЕ ЦЯЛАТА!

ЗОНАТА* 🥰☀️🥰
„И ще заемат своите места
и хора, и палячовци, и вещи."
Добромир Тонев
По средата на пътя, на стария път за Пловдив,
по средата на този следобед, посред нищо и нещо.
Посред спомена от нощес и предчувствието за довечера,
посред себе си такива, каквито сме точно в този момент, не преди и след него.
Между ръката ти на волана и другата ти ръка в моята,
между карай по-бавно и искам по-бързо да те целуна.
Точно с Besame Mucho, зазвучала случайно по радиото,
точно с вкопчването на пръстите ни като в спазъм от токов удар.
Над глвата ти на коленете ми и над нещата,
над света, губещ своите очертания.
Под небето надвесено и втренчено в нас укоризнено,
под люлеещите се парашутчета на глухарчетата –
очаровани, необмислени, неразбиращи, яростни,
разнебитени, отмалели, притихнали и ненадмогнати,
без думи изрекохме всичко, което таим препазливо
и слънцето легна само́ като златно кълбо върху дланите ни.
„Щастие даром за всички…“ – прошепна ти дрезгаво,
„… и нека никой не е пренебрегнат“ – въздъхнах…
Зад канавката Зоната си отдъхна и върна нещата на мястото им.
© Margarita Petkova
#БелитеМиНощи
*б. м. – вж "Пикник край пътя" на Братя Стругацки или в краен случай "Сталкер" на Тарковски

Пред Ботьова предпочитат Маргито Петкова. А тя ходи на панаира за
калабалък. Виж я само какви бисери реди. Напомня ни, че бисери може да се пише и така: би сери!!!

на едно мнение сме.
Тая жена не се усеща какво представлява.
Много грехове има, та Бог й отне и малкото дарбица, дето имаше преди. Пълна трагедия е горката.

Човек трябва да знае кога да спре. Особено когато вече не може и само се излага. Неотдавна гледах концерт на Лили Иванова. В момента е на 84, но още може да пее. Убеден съм, че ако не можеше, нямаше да излезе на сцената, за да грачи.