Всеки истински българин знае прекрасно, че най-скъпото, най-милото за всеки нормален човек са неговото семейство - жена и деца, родители, братя и сестри, деди и прадеди и неговият уютен дом. За всеки българин е абсолютно незаменим този малък фантастично уникален свят с прекрасните древни семейни традиции и обичаи.
След този свят във всяко българско сърце са подредени роднините, приятелите, колегите, съседите, съответното село или градът, където живее самият българин, и накрая Родината с неговите сънародници. Тези сънародници, с които има общ език, обща история, обща култура, песни и хора, традиции, обичаи, вярвания, общи мъки и радости от преживените трагедии и възход.
Всеизвестно е още от най-далечни времена, че българският народ винаги, с цялата си душа и сърце е обичал и обича своето семейство, своите деца и своята Родина. Винаги българският народ е давал мило и драго, включително живота и свободата на много свои чада, за да опази този свой свят с древните традиции и обичаи от чужди посегателства.
Същевременно нашият народ открай време се е прославил със своята любознателност и изключителна толерантност към другите народности, вярвания и религии. Българинът винаги е постъпвал с другите така, както е искал те да се отнасят към него - с изключително гостоприемство и склонност да забравя миналото, да прощава лошото в името на по-доброто бъдеще, в името на мира и благоденствието. Целта на българина винаги е била да може мирно да работи и щастливо да отглежда своите деца, да ги възпитава на труд, да ги изучи и после да се радва на тяхното щастие. И още нещо - българинът винаги е гледал да помага на нуждаещите се. Не случайно хиляди българи са участвали масово в националноосвободителните борби на сърби, гърци, румънци и албанци, докато за обратното няма достоверна историческа информация.
За съжаление, тези изключително добри човешки качества винаги са били използвани от враговете на България като отворена врата за нахлуване в света на българина, като чиста и права пътека за най-грубо вмешателство и поругаване на живота и националните ценности на българина. И не само това. Нашите съседи, отколешни заклети врагове на целокупния български народ, векове наред провеждат своята целенасочена и последователна антибългарска пропаганда с цел насаждане на чужди идеологии, чужди идеали и цели, песни, навици и т. н. И всичко това винаги се е правило с едничката главна цел - да бъдат унищожени уникалната ни култура, език и писменост, да бъдат унищожени или присвоени нашите неповторими песни и хора, нашето уникално историческо наследство. Накратко казано, да се унищожат устоите на българската държава и българския народ.
Типичен пример за такъв зверски антибългаризъм е геноцидът над българите в Гърция, Румъния, Сърбия и концлагера Македония, където всичко българско е подложено на тотално унищожение. А за по-маскирано провеждане на антибългаризма на родната ни земя в днешно време се прилагат масирано и някои уж “по-елегантни” хватки, като насаждане и пропагандиране, например в областта на музиката на сръбски, гръцки и турски ритми, и то в повечето случаи не без помощта на наши известни и много талантливи български певци и музиканти. Особено опасен за нашето оцеляване е насажданият с десетилетия от комунизма т. нар. интернационализъм, който интернационализъм го проповядват у нас някои заблудени или подкупени от чуждите пропаганди субекти. И тази антибългарска зараза - интернационализмът, вече е унищожила духовно доста хора у нас, включително и такива, които считат себе си за интелектуалци. Не случайно днес у нас има много хора, включително известни учени, политици и общественици, които позорно мълчат за хилядите български мъки и неволи, и въпреки своите възможности, не вършат нищо, с което да защитят нашето родното, нашето българското. Същите тези хора обаче са болезнено интернационално чувствителни, ако се продума каквото и да било лошо за сръбските коварства, варварства и гаври срещу нашите български братя в миналото и сега. А срещат се и такива, които са готови да ти извадят очите, когато се спомене даже и за миг истината за антибългарската дейност на руските политици, която дейност продължава и днес с подкрепата на Русия в Съвета на Европа за внедрената от Сърбия у нас антибългарска кретенска партия ОМО „Илинден”. Именно на този антибългарски интернационализъм му казваме по-простичко - чуждофилство, което чуждофилство е крайно време да го изхвърлим окончателно там, където например сърбите са изхвърлили своето добросъседство, човешкия и църковен морал, уважението и зачитането на всичко българско.
Цитираме сърбите, защото напоследък у нас много целенасочено се пропагандира и насажда сърбофилството (сърбоманството), сърбопоклонничеството, сърбоугодничеството, та даже и от политици и държавни ръководители на най-високо ниво. И тази пропаганда става толкова нагла и натрапчива, че у хората, които познават дори и малко историята на сръбско-българските отношения, веднага се създава впечатлението, че повечето от държавните ни ръководители са едва ли не на заплата в Белград, че някои партии и учени са от сръбски произход и че те по сръбска поръчка отново готвят нови сръбски погроми за България.
А грубата, жестоката, болезнената, но поучителна истина за сръбската политика спрямо България, накратко казана, е следната:
1. Сърбия е вековен, безмилостен и смъртен враг на България. Тя е държава, на която поне половината от нейната територия се простира върху заграбени и заробени български земи. И това съвсем не случайно - днес няма съседна на Сърбия държава, от която тя да не е заграбила и поробила територии и население.
2. От 1804 г. насам, след нейното възстановяване, Сърбия води последователно и целенасочено подчертано антибългарска политика за посръбчване на всички българи, попаднали под нейна власт, и то винаги най-брутално, без да се подбират средствата и методите, а след това насъсква същите тези посърбени българи срещу техните кръвни братя. Тук най-ярък и нагледен пример днес е безогледният полицейски терор и варварско иго над българите в съвременния концлагер само за българи – Македония, и всекидневната най-примитивна и първобитна антибългарска пропаганда на управниците на този концлагер.
3. Сърбия винаги е провеждала своята политика за предизвикване на раздори и размирици у нас. Тази си дейност тя най-безсрамно и нагло осъществява чрез изпращане на бандитски чети, хиляди шпиони и чрез поддържане и подкупване на предателски политици, партии и движения. Такива в миналото са: БЗНС с дейците си Александър Стамболийски, Райко Даскалов, Недялко Атанасов, Александър Обов, Александър Димитров; Коста Тодоров, Георги Вълков, Г. М. Димитров (Гемето), звенарите Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Димо Казасов; групата на протогеровистите Перо Шанданов, Кръстан Поптодоров, Мишо Шкартов, Лев Главинчев; ВМРО (обединена): Тодор Паница, Димитър Влахов; БКП, начело с Георги Димитров, Васил Коларов, Трайчо Костов и много други. В днешно време най-ярък пример за такова грубо вмешателство на Сърбия в живота на България е създадената и поддържана от Сърбия идиотска партия ОМО „Илинден”.
4. Сърбия винаги е дебнела от засада да ни удари нагло и коварно - било самостоятелно, както през 1885 г., или в съдружие с други държави (Гърция, Румъния и Турция), да ни изтрие от картата на Балканите. Типичен пример в това отношение са грабителската Междусъюзническа война от 1913 г. и последвалият нечуван сръбски терор над новопоробеното българско население.
5. Уж православна и славянска, Сърбия никога не е зачитала, включително и сега, никакви религиозни, морални, човешки права и международни договори в отношенията си с България и българите под нейна власт.
И тази варварска политика на Сърбия спрямо българите от миналото продължава и сега, и то напук на православието, славянството и добросъседството, за което плямпат и днес редица разюздани и нагли сръбски политически дейци и дипломати.
Съдете сами:
1. И днес Сърбия не спазва елементарните човешки права на над 200 000 българи от Западните покрайнини, Моравско и Вранско, които произтичат от международните договори за човешки права, а и от подписания в Ньой мирен договор от 1919 г., нито за езика, нито за училищата, нито за църквите, нито за изконните български традиции и обичаи.
2. И днес в сръбския концлагер Македония Сърбия чрез своите слуги и чрез най-страшен (типично сръбски) полицейски и пропаганден терор се опитва да сърбизира чрез сръбскокоминтерновската помия - македонизма, 1 200 000 македонски българи, което си е чиста форма на геноцид, за което престъпление няма давност по целия свят.
3. На всичко отгоре Сърбия се опитва да лансира нова налудничава идея, че българите от Шоплука били някакви си неосъзнати сърби.
4. Особено показателни за сръбската омраза към всичко българско са продължаващите и днес на границата и в самата Сърбия гаври с пътуващите българи. Даже съвсем наскоро сръбската злоба неочаквано изби в най-налудничавото спиране от сръбски митничари на детски играчки и сувенири за децата в Босилеград за Коледа 2008 г. и за Великден 2009 г. Това светотатство изпъква още повече, като се знае, че част от играчките бяха предназначени и за сръбските деца, участващи на международните Великденски празници и детски състезания в Босилеград.
Само тези аргументи са предостатъчни за всеки нормален българин да каже:
1. Стига вече сърбофилство (сърбоманство) на родната ни земя!
2. Стига сме се кланяли и коленичили пред ненаситния, вечно озлобен и безкрайно жаден за български земи, кръв и мъки вековен враг на България!
3. Стига вече изцепки на разни „интелектуалци” в защита на палачите на българите под най-различна форма и благовидни поводи!
4. Крайно време е отношенията ни със Сърбия да бъдат изграждани на взаимно уважение и зачитане, на максимално осигуряване на човешките права на поробените българи в Сърбия и в сръбския концлагер Македония.
Разбира се, такава националноотговорна политика може да се провежда само от истински български политици патриоти, които да формират истинско българско правителство, което пък правителство да провежда националноотговорна политика в защита на изконните български интереси. И задължително тази политика следва да се подкрепя от цялата наша интелигенция, от нашата църква, от всички вярвания и целия народ на милото ни Отечество. А тези, които под най-различни форми вият и леят едри крокодилски сълзи за „братята” православни славяни сърбите, да си ходят в Сърбия! Защото за нас, българите, винаги трябва да бъдат защитавани на първо място правата и интересите на българите, и то на всички българи по целия свят.
Затова дружно сите българи следва да кажем:
Стига сърбофилство! Стига сърбоманство! Стига сръбски слугинаж! Стига чупки в кръста заради сръбските интереси! Идват избори, на които следва задължително да подкрепим българите, българофилите, да подкрепим истинските български патриоти.
Никакви чуждофили! И никога, ама никога и никакви сърбофили! Защото сърбофилството е пряка и непосредствена помощ за най-големите врагове и палачи на България. Защото сърбофилството носи нови мъки и нещастия на поробените братя българи. Защото сърбофилството спомага да се поробват нови българи. А това си е чисто и просто едно нечувано национално предателство. Засега, поради невежеството на българските държавни управници - едно ненаказано национално предателство.
Глобалистите крадци на световната истори...
Баста на измислиците за Македония, комин...
12.07.2011 09:15
Да разбира се че може да използваш.
За Сърбия - абсолютен привърженик съм на политиката на външният ни министър в кабинета на проф. Филов - Иван Попов. Не е невъзможно да се направи и днес.
Поздрави!
За Сърбия - абсолютен привърженик съм на политиката на външният ни министър в кабинета на проф. Филов - Иван Попов. Не е невъзможно да се направи и днес.
Поздрави!
Сърбофилията е издънка от "светлото" ни комунистическо минало. В България си имаме много такива сърбофили и сърбомани,привърженици на коминтерна. Жалко че тези откачени екземпляри са повече от нормалните българи.
