Още от началото на своята история хората преживяват неимоверни физически и морални страдания,причинени от злото. И никой не може да се избави от злото,нито да се примири с него въпреки опитите да се легализира неговото присъствие под различни заместителни форми. Тази загадка измъчва много религиозни хора,търсещи отговор на един съществен въпрос,който подлага на изпитание вярата им: как могат да съществуват съвместно Бог и злото в света,Божието творчество и разрушителните действия на злото? От Готфрид Лайбниц (1646-1716) насам този проблем се обсъжда често под наименованието теодицея,или може ли да бъде оправдан Бог за съществуването на толкова много злини сред хората?

Древната представа.

За важността на този въпрос свидетелстват размислите на философи,страдалци и боготърсители. Тук ще приведем два текста,които илюстрират позицията на осъждащите Бога за съществуването на злото в света,както и християнската позиция. Във връзка с теодицеята предхристиянският философ Епикур (341-270г. пр. Хр.) пише следното:  "Ако Бог иска да унищожи злото, а не може значи е безсилен. Ако може,но не иска да го унищожи ,означава,че е завистлив и зъл. Ако пък нито иска,нито може да го унищожи-Той е зъл и безсилен-следователно не е Бог. А ако може и желае да премахне злото,тогава откъде произлиза то?".

Непознаващите Бога.

Много по-дръзка констатация във връзка с разрешаването на същият въпрос изказва В. Хамилтън (20 век): "Един Бог,който не е отговорен за смъртта на шест милиона евреи в наше време е чудовище". Често непознаването на Божийте действия довежда до ожесточаването на хора,които са готови да поругаят Бога.

Бог,злото и редът в света.

Въпросът за злото може да се разглежда смислено когато говорим за световен процес под управлението на Бога. Именно в този процес изпъква едно чуждо тяло,което поставя под въпрос добротата на Бога или на творението,или на Твореца и творението. Тук проблемът за теодицеята се оертава приблизително така: Ако Бог е добър и всемогъщ? Повдига се също въпросът за съвършенството на творението: Ако творението е добро,при наличието на злото очевидно е не е съвършено или съвършенството му е ограничено. Също толкова важен е въпросът за съвместното съществуване на Твореца и творението. Ако има световен ред,вероятно съществуването на злото го е нарушило. При разрешаването на тези въпроси къде се намираме ние? Така можем да се питаме,когато разглеждаме отношението между Бога,творението и световните процеси абстрактно и външно,когато не желаем да забележим,че това отношение има център и във връзка с него можемн да разберем истината за  Бога,света,човека и злото.
Ние желаем да вникнем в отношението между Твореца,творението и злото от християнска гледна точка отвътре. Ние търсим мястото на злото в отношението между Твореца  и творението,в общия световен процес под управлението на Бога. Тук имаме предвид спасителното дело на Иисус Хрисотс. Изхождайки от това,ще кажем следното: за злото трябва да се говори само с поглед назад,защото чрез Иисус Христос преди две хилядолетия то е осъдено и ликвидирано. Но ние твърдим още,че само с поглед напред ще стане ясно неговото пълно премахване при Второто Христово идване. Сега можем да говорим за характера на злото и ролята,която е играло,играе и може би ще играе. То е врагът,когото Бог не е искал,не е търпял и когото отстранил от пътя. Затова,ако злото не бъде видяно назад,когато е било победено от Иисус Христос ,и в перспективата,когато ще бъде напълно отхвърлено,значи никога няма да бъде видяно. Тогава човек би се страхувал от идеята за ужасното,а не от самото него. От самото зло човек се бои по странен начин само тогава, когато се убеди,че Бог е отнел силата на злото. Само този поглед назад и в перспектива,когато окончателно ще се загуби,то не може да плаши.
Истината е, че в живота на творението  и особено на човека има светли и тъмни периоди. Човекът преживява успехи и неуспехи,младост и старост,раждане и смърт. Очевидно е също,че участието на хората в разпределението на благата и в общественият живот е неравно. Всичко това се извършва според неизвестна и скрита справедливост. Но също е вярно,че творението е добро и във видимото различие и противоречие на своето съществуване.

И без друго , смелчаци като теб ги трият .

Е,коментирай!Нали си много хитър резняк.Ще ни е интересно да се посмеем с резняшката "мъдрост" относно доброто и злото.Ако искаш можеш да започнеш с някоя "мъдрост" изречена от неграмотния камилар-педофил мухамед(пържещ се в ада)

Ако Бог е създал злото, за мен не е добър бог. Ако злото съществува и Бог не го е създал, но може да го премахне, а не го прави, значи не е добър бог. А ако злото съществува, и Бог не го е създал и не може да го премахне, значи не е бог.