|
През Втората световна война съветското правителство създава огромна шпионска мрежа с цел да се добере до атомните тайни на Великобритания, Канада и преди всичко на Съединените щати. В периода на Студената война съветските опити да проникнат в атомните изследвания продължават, макар и да не са толкова настоятелни, както китайските.
Програмата за атомната бомба несъмнено e най-внимателно пазената от англо-американците тайна. Подробностите от програмата са известни на много малко хора. Убеждението, че по време на война армията може да осигури най-добрата защита, води до решението от началото на 1942 г. проектът за атомната бомба (район Манхатън) да се съхранява от нея.
Офицерът по сигурността на район Манхатън може да се обръща към кадрите на Г-2 и УПРАВЛЕНИЕТО НА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ във военното министерство, които също носят отговорност по въпроса за шпионажа, КОНТРАШПИОНАЖА и саботажа в Съединените щати заедно с ФБР и УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ. Но сигурността на Манхатанския проект (програмата за създаване на атомната бомба в Америка) се оказва един от най-големите провали на американските специални служби.
Основната грешка е в това, че отговорникът за Манхатанския проект бригаден генерал Лесли Гроувс привлича няколко учени с комунистическо минало или връзки с комунистите. Най-яркият пример е Юлиус Робърт Опенхаймер, когото Гроувс назначава за ръководител на ядрената лаборатория в Лос Аламос, Ню Мексико. През 30-те години Опенхаймер е привлечен от комунистическата партия и редовно помага със средства за каузи, поддържани от комунистите. И приятелите му, и жена му, и брат му са били членове на комунистическа партия. Той самият никога не е членувал в комунистическата партия където и да било. И независимо от всичко това Гроувс избира Опенхаймер да ръководи проекта за атомната бомба. Няма свидетелства, че той е предал доверието му, въпреки че продължава – не спазвайки нарежданията на Гроувс – да дружи с известни комунисти. (Опенхаймер и Енрико Ферми, водещ ядрен физик, имат съветски КОДОВИ НАИМЕНОВАНИЯ – съответно Стар (Звезда) и Едитър (Издател), като източници на информация.)
Към края на 1941 г. НКВД получава информация за интереса на американците и британците към атомната бомба. Първият извор е ДЖОН КЕЪРНКРОС – член на ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ. Кеърнкрос е секретар на лорд МОРИС ХАНКИ – от 1941 г. председател на британската правителствена комисия, която отговаря за възможното използване на ядрената енергия.
АГЕНТУРИСТЪТ на Кеърнкрос в Лондон ЮРИЙ МОДИН пише в книгата Петимата ми приятели от Кеймбридж (My Five Cambridge Friends, 1994): "Без да преувеличавам, мога да твърдя, че ние в СССР знаехме абсолютно всичко за техническите и политическите аспекти по създаването на атомната бомба."
Съветското разузнаване успява да внедри още шпиони освен Кеърнкрос на длъжности, където могат да се узнаят тайни за атомната бомба. Главните шпиони са КЛАУС ФУКС и ДЕЙВИД ГРИЙНГЛАС, които разработват техническите аспекти на бомбата в лабораторията в Лос Аламос, АЛЪН НЪН МЕЙ и БРУНО ПОНТЕКОРВО, учени, които работят в Канада, и ДОНАЛД МАКЛИЙН, от 1944 г. първи секретар в британското посолство във Вашингтон, а от лятото на 1945 г. координатор на англо-американската дейност по атомната бомба, Манхатанския проект и проекта Тюб Алойс. (Мей е човек на ГРУ – съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ.)
За да помагат на тези шпиони, руснаците създават мрежа от куриери и агентуристи в Съединените щати. Докладите и урановите проби, доставени от Мей, са били изпращани директно на ръководителя на Комисариата на вътрешните работи (НКВД) ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ. Берия успява да събере и да предостави на съветския диктатор Йосиф Сталин и на съветските учени подробности от проекта на атомната бомба, включително плана за изпитания.
На конференцията на съюзническите лидери в Потсдам през юли 1945 г. президентът Труман казва на Сталин, че Съединените щати притежават нова бомба с огромна мощ. Сталин изглежда незаинтересован. След като чува за "новото оръжие с необикновена разрушителна сила" от президента Труман на 24 юли 1945 г., той се връща в резиденцията си на потсдамската Кайзерщрасе и се обажда на Берия. Офицерът Владимир Чиков, по това време в кабинета на Берия, предава телефонния разговор в книгата си От Москва до Лос Аламос (From Moscow to Los Alamos, 1992):
"Сталин: Здравей, Лаврентий. Да знаеш нещо за американските опити с атомната бомба?
Берия: Да, другарю Сталин. Според нашата информация трябва да са проведени преди 2 седмици, но все още нямаме резултатите от експерименталната детонация.
Сталин: Нещо ти е грешна информацията, Лаврентий. Опитът с атомната бомба е бил преди 2 дни. Труман се опитва да упражнява натиск, да доминира... Отношението му към Съветския съюз е особено агресивно. Разбира се, факторът атомна бомба работи за Труман. Ние разбираме това. Но политиката на изнудване и заплахи е абсолютно неприемлива за нас. Затова не позволихме да проличи, че сме уплашени. Лаврентий, не трябва да позволяваме на нито една страна да има военно надмощие над нас. Кажи на другаря Курчатов, че трябва да побърза с "пакета", и го попитай от какво имат нужда нашите учени, за да се ускори работата. Курчатов оглавява съветския проект за атомната бомба.]"
Шпионите на Берия са предсказали, че първият опит на атомната бомба ще бъде проведен на 4 юли. Сведенията им се оказват правилни, но опитът е бил отложен за 16 юли. Работата по съветската атомна бомба е ускорена. Берия проявява личен интерес към проекта, като поощрява и заплашва участниците и използва непрекъснато разузнавателните сведения, предадени от мрежата атомни шпионин.
"Атомният шпионаж е изключително ценен за нас както в политическата и дипломатическата, така и във военната област" – пише генерал-лейтенантът от НКВД ПАВЕЛ СУДОПЛАТОВ в книгата си Специални задачи (Special Tasks, 1994). Судоплатов е отговарял за отдел "С", създаден за наблюдаване дейността на НКВД и ГРУ в атомното разузнаване. Според спомените му:
"Когато Фукс докладваше... той също даваше ключови данни за производството на уран 235. Фукс разкриваше американското производство... Това бе особено важно, тъй като от информацията му можехме да определим броя на атомните бомби, притежавани от американците. По този начин разбрахме, че в края на 40-те и дори и в началото на 50-те години Съединените щати не са готови за ядрена война с нас... Едва към 1955 г. преценихме, че общите американски и британски ядрени оръжия са достатъчни, за да унищожат Съветския съюз."
Фукс – най-важният атомен шпионин, също предоставя техническа информация за плутониевата бомба (Дебелак), включително сведения за монтажа и детонационните особености. Тази информация ускорява развитието на съветската бомба.
Нито един съветски шпионин не е хванат на местопрестъплението. Но мрежата атомни шпиони започва да се разпада през 1946 г. Радиосъобщения, предадени от съветските агентуристи от Съединените щати за Москва, са прехванати от СЛУЖБАТА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ на американската армия, но декодирането им не започва до лятото на 1946 г. По това време Мередит Гарднър, криптолог от американската армия, успява да разчете едно от съобщенията и открива, че в него се съдържа списък от учени, които работят в район Манхатън. Операцията по дешифрирането на тези съобщения получава кодовото наименование ВЕНОНА.
Бавно, но сигурно продължават опитите по криптоанализ. Чак през 1949 г. се появяват убедителни доказателства от Венона, водещи към Фукс. Тогава СПЕЦИАЛНИЯТ ОТДЕЛ на Скотланд ярд започва да го разследва. На 27 януари 1950 г. той признава, че от 1942 до 1949 г. е работил за руснаците. Сведенията на Фукс насочват ФБР към ХАРИ ГОЛД, който му е бил куриер. Голд е арестуван на 22 май 1950 г. по обвинение в шпионаж. Той признава вината си пред американските власти и разкрива друг шпионин от Лос Аламос – Грийнглас, а така също МОРТЪН СОБЕЛ и ЮЛИУС РОЗЕНБЕРГ и съпругата му Етел. Грийнглас е брат на Етел Розенберг, а Собел – дългогодишен приятел на Юлиус Розенберг. Те всички са участвали в предаването на атомни тайни.
Сталин "споменаваше семейство Розенберг с топлота... Чух от Сталин и [комисаря на външните работи В. М.] Молотов, че семейство Розенберг са оказали особено голяма помощ за създаването на нашата атомна бомба" – разказва Никита Хрушчов в книгата Хрушчов си спомня: гласността просветва (Khrushchev Remembers: The Glasnost Tapes, 1990). Всички тези членове на мрежата са съдени по обвинение в шпионаж или в конспирация за извършване на шпионаж по време на война. Юлиус и Етел Розенберг са екзекутирани на 19 юни 1953 г., останалите са изпратени в затвора.
Има и други физици и учени в Лос Аламос, с които руснаците са успели да установят контакти според Судоплатов. Но те "не са били официално вербувани като агенти".
След ареста на Фукс британските и американските служби по контрашпионаж проучват другите учени, имащи връзки с комунисти. Понтекорво е работил по въпросите на атомната енергия и в Канада, и във Великобритания, но живее в Съединените щати. ФБР претърсва дома му, открива доказателства за връзките му с комунистическата партия и изпраща информацията на представителя на MИ-6 във Вашингтон и съветски АГЕНТ ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ. Той задържа информацията, за да може Понтекорво да избяга в Съветския съюз през октомври 1950 г.
Друг аспект от дейността на мрежата атомни шпионин е разкрит през 1946 г., когато ИГОР ГУЗЕНКО – шифровчик в съветското посолство в Отава, Канада, преминава на страната на врага. Разкритията му водят до полковник НИКОЛАЙ ЗАБОТИН – РЕЗИДЕНТ на ГРУ в Отава, и учения Мей, а също така до други, участвали в кражбите на атомни тайни. Мей и 9-има други, занимавали се с атомен шпионаж в Канада, са изпратени в затвора. (Заботин успява да избяга в Съветския съюз.)
Маклийн, който предава важни за руснаците разузнавателни сведения за ядрената политика, през 1951 г. напуска Лондон и бяга в Москва тъкмо преди да го арестуват.
На 4 февруари 1944 г. военно-политическият комитет, отговарящ за сигурността на Манхатанския проект, докладва, че "опити за шпионаж от страна на Оста не са забелязани, макар че има подозрителни симптоми". Това е така, враговете нацисти нямат нищо общо с това. С кражбата на атомните тайни успешно работи военният съюзник на САЩ – СССР.
В периода на Студената война опитите на съветския шпионаж да се добере до американската програма за атомна и водородна бомба продължават, но очевидно на по-ниско равнище, тъй като интересът е насочен към западните оръжия и технологии. След 1949 г. комунистически Китай също се опитва да се добере до американските ядрени тайни.
|
