/Поглед.инфо/ Албанските власти в сръбската провинция Косово за пореден път ескалираха ситуацията, разбиха няколко споразумения със Запада и спешно настояват за приемането им в ЕС, НАТО и Съвета на Европа. Струва им се, че са избрали добре времето за тази инициатива, но реалността е, че влиянието на САЩ в света спада и ситуацията около Сърбия доказва това.

Косово заявява пламенното си желание да се присъедини към НАТО и ЕС също като Украйна. Това не е новина: те искат това отдавна, само ситуацията изглеждаше безнадеждна - обстоятелствата не бяха в полза на кандидатите.

Квазидържавата на косовските албанци не е призната не само от Сърбия и Русия, но и от някои държави в НАТО (Гърция, Испания, Румъния, Словакия) и ЕС (същите плюс Кипър). По принцип подобна политика е продиктувана от техните собствени сепаратистки проблеми, а в случая на гърците и от факта, че отношенията между тях и сърбите са исторически много топли, докато албанците са категоризирани като общ враг.

Но сега има и „особени обстоятелства“: желанието на Вашингтон и Брюксел (като столици на НАТО и ЕС) да унищожат остатъците от влиянието на Русия на Балканите на фона на специална операция на въоръжените сили на РФ се превърна в мания.

Миналата седмица ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел дори събра всички глави на фрагментите от бивша Югославия (в терминологията на ЕС – Западните Балкани - така се нарича, за да не канят Турция на подобни срещи), за да поиска те да оставят настрана своя неутралитет и да се придържат към единна антируска позиция.

Президентът Александър Вучич, представляващ Сърбия, и членът на президиума на Босна Милорад Додик, представляващ Република Сръбска, очевидно се почувстваха неудобно. Беше изписано на лицата им.

Прищина смята, че при такива условия САЩ ще хванат безкомпромисните си европейски съюзници за шията и ще ги принудят да признаят Косово, за да го вградят в Северноатлантическия алианс.

Вучич потвърждава, че ситуацията в това отношение е напрегната: с помощта на косовския въпрос Западът иска да „лиши Русия от аргументи“ относно народните републики на Донбас.

„На Запад казват, че са се опитали да предотвратят геноцид, Путин също казва, че се е опитал да предотврати геноцид, аргументът не е слаб. Но целият Запад сега ще поиска Сърбия незабавно да признае Косово, за да докаже на Путин, че това не е едно и също нещо и не е прецедент”, каза по-специално той.

По очевидни причини Прищина би искала да ускори всички тези процеси. И тъй като там са свикнали да действат нагло, те взеха и просто анулираха споразуменията по своите разногласия със сърбите. Споразумения, постигнати с голяма трудност и с активното посредничество на САЩ и ЕС.

И двата документа като цяло са насочени към намаляване на миризмата на барут в региона. Едното се нарича Брюкселско споразумение, а другото Вашингтонско споразумение. Първото предполага създаването на общност от сръбски общини в Косово и беше отменено от Прищина по прищявка: тя не се съобразява с него и наскоро потвърди, че не планира да се съобрази (трябва да си припомним Минските споразумения, но косоварите са по-арогантни и упорити дори от украинските преговарящи). Още през март Вучич заяви: Брюкселските споразумения са мъртви, което формално премахва от Сърбия ограниченията, които тя пое (и между другото изпълни всички точки).

Що се отнася до Вашингтонското споразумение, всъщност то не задължава Сърбия да направи нищо, освен да премести израелското посолство от Тел Авив в Йерусалим и временно да замрази работата по оттеглянето на признаването на Косово от трети страни. Но за албанците това наистина им върза ръцете по редица чувствителни въпроси.

Такъв удивителен документ се появи поради факта, че тогавашният президент на САЩ Доналд Тръмп се нуждаеше от някои формализирани външнополитически успехи преди изборите. И направи това, което никой американски президент не беше правил преди него: поиска от албанците да бъдат по-отстъпчиви в знак на благодарност за предишното попечителство от Вашингтон. Албанците се подчиниха, но се ядосаха.

Едно от ограниченията, които тогава приеха, беше да не подават нови заявления за членство в международни организации. Миналата седмица молба от Прищина отиде в Съвета на Европа. Това очевидно е обречено начинание и е нужно, съдейки по всичко, за да се фиксира гибелта и на Вашингтонското споразумение.

Администрацията на изключително непопулярния президент Джо Байдън е дълбоко недоволна от всички международни успехи на Тръмп, така че няма да отправи никакви претенции за нарушаване на договора за Косово със Съединените щати. В тази част косоварите прецениха правилно, но допуснаха грешка в друга.

Макар и новата ера е ера на възможностите, мястото на Прищина в опашката ще бъде номер сто и петнадесет или някъде там. Времената, когато във Вашингтон се отнасяха към косовските албанци като към писано яйце, са отминали.

Президентът Байдън е човек, меко казано, бавен. В момента не може да изпълнява много задачи едновременно.

Да вземем например НАТО. Откровено политически слабата американска администрация сега си блъска главите как да убеди Турция и Хърватия да не блокират разширяването на Северноатлантическия съюз с Финландия и Швеция, което изглеждаше на Вашингтон „правилното нещо“ и „а голям стратегически успех."

Формално Анкара иска оттегляне на кюрдите от шведската политика, неформално - различни отстъпки от Америка в областта на търговията с оръжие. Хърватия, от друга страна, настоява за реформиране на държавната структура на Босна и Херцеговина, където числено превъзхождащите босненци решиха да пожертват хърватските национални интереси.

Добавете към това необходимостта от извиване на ръцете на различни държави, така че те да жертват своята индустрия и много повече в името на военната победа на Украйна над Русия, перспективите за която изобщо не се виждат.

Просто казано, проблемите са до шия, а сега някакви косовари настойчиво изискват внимание. И това предполага още една линия на разделение с европейските партньори. САЩ имат други задачи, по-важни от това да убеждават Мадрид или Никозия да признаят независимостта на Косово, която преди това успешно отхвърляха в продължение на почти петнадесет години.

И още един важен момент: цялата тази балканска сложност процъфтява в условия, когато Белият дом строго заповяда на косоварите да седят тихо, под тревата, защото ситуацията в Европа е напрегната. Косоварите не обърнаха внимание.

Сега мнението на Съединените щати като цяло се игнорира много по-често от обикновено. А хрониката на признаването и непризнаването на косовската държавност може да се счита за показател за силата на международното влияние на американците.

Към днешна дата са известни 18 държави, които първо са признали Косово, а след това са оттеглили признанието си. По принцип това са малки и бедни държави, но се оказва, че те вече са излезли от влиянието на САЩ, поне по този въпрос. Тук трябва да се разбере, че Сърбия не е Китай, Сърбия има доста скромен бюджет и няма средства да „изкупи“ признаването на независимостта, както направиха китайците в случая с Тайван.

Преди седмица се оказа, че сега има 22 такива държави, но имената на още четири все още не са обявени. „Президентът има възможност да уведоми обществеността за това в точния момент. С този жест искаме да дадем шанс на Съвета на Европа“, каза сръбският външен министър Никола Селакович.

Обратният процес признаването на Косово, напротив, на практика спря преди пет години. Единственото поразително изключение през 2020 г. беше Израел, който беше част от споменатата горе „схема“ на Тръмп и неговия зет Бернар Кушнер.

Това все пак е състезание, макар и много специфично. И се оказва, че Сърбия печели по точки. Това не означава, че международното влияние на Белград е нараснало, а че влиянието на Вашингтон се е свило.При такива условия сега Прищина няма какво да очаква нито от НАТО, нито от ЕС, нито от Съвета на Европа. Поне извън новия пълномащабен етнически конфликт на Балканите.

Уви, албанците обичат и знаят как да отприщват подобни конфликти, това е тяхната „реалполитика”. Можем само да се надяваме, че сегашното поколение косовски политици, макар и да се опитва да изглежда арогантно, е далеч от предишното, поне по отношение на насилието.

Няма да спорим дали трябва да се надяваме на Вашингтон за това. Предварително е ясно, че тези аргументи ще се натъкнат на предчувствие за поредната война в „барутния погреб на Европа“.

Превод: В. Сергеев