Истината :: Жертвите на фашизма в България

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.06.2022 19:27 - Жертвите на фашизма в България - 1923 г.

Автор: nacionallist Категория: Политика

Прочетен: 1005 Коментари: 0 Гласове:

НА 9 юни 1923 г. е извършен най-зловещият ПРЕВРАТ в България - ВОЕННО-ДЪРЖАВЕН ПРЕВРАТ, който сменя законно избраното правителство с една кървава клика и убива действащия МИНИСТЪР - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ. Дейците на преврата са десни политици, Военният съюз, фашистващи интелектуалци като Александър Цанков, бивши социал-демократи като Димо Казасов, обидена на земеделците измет, главорези от ВМРО. Въвлечена е и армията, военни съветници на цар Борис Трети, в известна степен и царят, който винаги в политиката играе с картата на страхливата амбивалентност. Законният министър-председател Стамболийски, както и брат му, са измъчвани зверски. Накрая им отрязват главите. Убити са на 14 юни от офицера Харлаков и македонстващия Величко Велянов. Тоя, втория, е герой на ВМРО и до днес. ОсъденЗапочва на смърт от Народния съд през 1946 , но обявен за жертва на комунистическия терор и реабилитиран от съд през 1994г. Както и Харлаков. През 1923 г. се извършва такова изтребление на българи от българи, каквото не е имало вероятно от времето на цар Ивайло. Това изтребление обхваща убийството на хиляди активисти на БЗНС, 8 министри и 33 депутати. Изтреблението продължава в Септемврийското въстание - изтребление на въстанали селяни от армията и от македонстващите. В Килифарево, пък, се води истински бой между военните и чета на силните тогава анархисти, начело с Н. Шейтанов. Десният терор продължава следващите години срещу анархистите и комунистите. Следва Горноджумайското клане, в което, за съжаление участва като палач и Кирил Дрангов, син на героя от войните, полковник Дрангов. Та затова Кирил Дрангов е о6ъден от Народния съд, не защото имало комунистически терор. Да се върнем към 20-те години на м.в. Следва комунистическият бомбен акт в "Света Неделя" през 1925 г. - финансово и организационно подкрепен от Виена и Лондон. На него Цанков отговаря отново с терор, при който до 1926 година са убити и безследно изчезнали над 5000 човека. Унищожава се цветът на българската интелигенция, сред тях - Йосиф Хербст, Гео Милев, Сергей Румянцев, Тодор Страшимиров, интелектуалци, неизповядващи леви идеи, но протестиращи срещу десния терор, политици като Крум Попов. Изразът "Клаха народа си както турчин не го е клал" на писателя Антон Страшимиров се отнася точно за тези превратаджии - Александър Цанков, ген. Вълков и пр. От убийството на Стамболийски започва падението на българското офицерство, което участва в отвратителни изтребителни акции, включително и на деца. Като тези от Ястребино през времето на Съпротивата 1841-44. Убийства на деца от Перущица, от Белица, от Русе и други места. Хиляди антифашисти са избити през периода 1941-1944 г., от жандармерия и, уви, от военни, призвани да защитават народа от външен враг. Избивани и измъчвани са ятаци заради помагачество на партизани - борци срещу нацизма. Като помагачи са убити децата Сава и Васил Кокарешкови, дадени на кучетата, закопани тайно, но гробът е намерен от роднини. Това разбират дори англичаните в Щабквартирата си в Кайро през лятото на 1944 г. и прекратяват преговорите с Багряновото правителство за примирие. Гражданската война в България, започнала с този фатален Деветоюнски преврат, продължава до началото на 60-те години.