кръстоносни походи

Преди Кръстоносните походи, на границата  между  X  и   XI  в., селджукските турци завладяват Багдадския халифат. По-късно те покоряват част от  Византийската империя и й отнемат почти всички земи в Мала Азия; превземат Сирия, заплашват Фатимидите в Египет. Заедно със Сирия ,в ръцете на селджуките пада и Палестина — цел на многобройни християнски поклонници от Европа. Фанатичните селджуки, за разлика от толерантните араби, не допускат християните-поклонници  в Палестина,  което става повод за редица въоръжени сблъсъци. Вестта за  преследванията  и жестокостите на турците предизвикват ненавист у европейците спрямо мюсюлманите. Византийската империя, нападана от турците и атакувана от печенези и половяни, които  нахлуват от черноморските степи в Балканския полуостров, преживява тежка криза. Многократно тя се обръща за помощ  към Германия  и папата. Приема (с политическа цел) да бъдат обединени под властта на папата Източната и Западната църква, които за последен път са разделени през 1054 г. За Ватикана се открива възможност да издигне авторитета на папската власт, да обвърже по-тясно църковната идеология с перспективата  да  подчини Източната църква, дори да постави под своя власт целия мюсюлмански свят,  когото  ще християнизира.  Западноевропейските феодали, искат да натрупат богатства,  италианските градове да завладеят търговията  на Изток, селяните да се освободят от крепостната зависимост и да получат на изток земи и друга плячка — ето причините, поради които всички обществени слоеве са заинтересовани от  походите на  Изток. Освен икономическите, обществени и политически подбуди, в генезиса на  кръстоносните походи голяма роля  играят и  религиозните фактори, които нееднократно се проявяват във формата на масов фанатизъм.

1048 г.
В Ерусалим е основан италианският орден на йоанитите (или хоспиталиерите), за да се грижи за поклонниците и болните. В първата половина на XII в. йоанитите стават рицарски орден (през периода 1538—1798 г. те пребивават в Малта и от тука наименованието „малтийски камалери или  рицари").

1095 г.
На събора във френския гр. Клермон папа Урбан II призовава рицарството от Европа на борба с турците, за да се освободи гробът на Христос в Ерусалим, Призивът намира широк отзвук сред феодалното рицарство, защото гарантира на всички участници опрощаване на греховете и надежди за забогатяване.

1096  г.
Поход на бедните маси от Северна и Източна Франция и от Западната част на Германия — зле организиран, лишен от снабдяване; достига до Константинопол. Изплашен от развилнялата се тълпа императорът прехвърля кръстоносците на азиатския бряг, където почти всички са избити от селджукските турци.

1096—1099 г.
Първи кръстоносен поход. Участвуват около 100 000 души, предимно френски, както и италиански и отчасти немски феодали, начело с херцога на Лотарингия — Готфрид Булански и неговите двама братя: Балдуин и Евстах; граф Раймунд Тулувки, херцог Роберт Нормандски, граф Роберт Фландърски, граф Стефан от Блоа, княз Боемунд Тарентски, Представител на църквата и легат на папата е един от южноафриканските епископи — Адамар.

1097  г.
В битка край Дорилей (Мала Азия) кръстоносците разбиват турските войски, после превземат в Месопотамия богатия гр. Едеса (дн. Урфа в Турция) — арменска колония на границата между Сирия и Месопотамия, с важно стратегическо значение. Балдуин, брат на Готфрид, става граф на Едеса.

1098  г.
Кръстоносците завземат столицата на Изтока — Антиохия, чийто владетел става Боемунд Тарентски (1099 г.). Граф Раймунд Тулузки получава околностите на Триполи (на юг от Антиохия).

1099  г. — 15. VII
Завършва първият кръстоносен поход. Кръстоносците превземат Ерусалим: запалват града и избиват жителите му. Овладяват източното крайбрежие на Средиземно море, т. е. някогашна Финикия, Сирия и Палестина и основават Ерусалимското кралство. Това е типична феодална държава с васална система. Пръв крал на Ерусалимското кралство става Готфрид Булонски с титлата „Защитник на божия гроб". След неговата скоропостижна смърт, властта преминава в ръцете на крал Балдуин (1100-1118  г.).

1118 г.
Създаден е френски рицарски орден на тамплиерите — за защита на поклонниците в Палестина и за борба с неверниците (през 1291 г. седалището на ордена е преместено в Кипър, а през 1307 г, френският крал Филип IV конфискува имуществото на ордена и принуждава папата да закрие ордена).

1144г.
Турците завладяват графство Едеса. Ерусалимският крал се обръща към папата за помощ.

1147—1149 г.
Втори, изцяло неуспешен кръстоносен поход, възглавен от френския крал Людовик VII и германския крал Конрад III. Кръстоносците правят безуспешни опити да превземат Дамаск, откъдето турците заплашват Ерусалим. След неуспеха на този поход рицарското движение в Европа за дълго време запада.

1187 г.
Под предводителството на египетския султан, от кюрдски произход, Саладин (1171-1193 г. Салах ад Дин) турците превземат Ерусалим. Саладин създава голяма турска държава (с център Египет), която включва част от Сирия и Месопотамия. Саладин се стреми да ликвидира Ерусалимското кралство.

1189—1192 г.
Трети кръстоносен поход, предизвикан от завоюването на Ерусалим, оглавед от германския император Фридрих I Барбароса, френския крал Филип II Август и английския крал Ричард I Лъвското сърце. Германските войски се завръщат в Европа, след като техният император се удавил в една сирийска река. През 1191 г. английските и френските войски, макар и лошо координирани, превземат Ака — важна крепост на Средиземноморското крайбрежие Скоро и французите се завръщат в Европа; в Палестина остава само Ричард I със своите войници. В резултат на победоносна битка край Яфа, той сключва със Саладин договор, според който поклонниците получават свободен достъп до оставащите под турска власт Ерусалим. Витлеем, Назарет и други места, свързани с поклонничеството. Най-важно постижение на третия кръстоносен поход е завладяването на Кипър от англичаните. Кипър остава в ръцете на кръстоносците, за около 200 години.

1190 г.
В Сирия е създадено германско братство на хоспиталиерите, преобразувано през 1198 г. в рицарски орден на „Преснетата Дева Мария" („Кръстоносци").

1199-1204 г.
Четвърти кръстоносен поход, организиран от папа Инокентий III. Кръстоносците, уговорени от Венеция, която е заинтересована да укрепи позициите си на Балканския полуостров и в източната част на Средиземно море и използувайки династичните борби във Византия, превземат Константинопол (1204 г.) и създават в южната част на Балканския полуостров Латинска империя, начело с графа на Фландия — Балдуин. Венеция получава значителни владения във Византия: част от Константинопол, Ионийскйте острози, Цикладите, о. Крит, югозападната част на Пелопонес и Галиполи. Западноевропейските феодали ограбват и експлоатират местното население. Латинската империя
съществува до 1261 г., когато византийския император Михаил III Палеолог освобождава Константинопол и възстановява византийската държава. Тя обаче загубва значението си на велика сила, а териториално е ограничена в незначителна част от Балканския полуостров и тясна ивица в Мала Азия.

1204—1261 г.
Никейска империя, създадена в Млла Азия от византийците и успяла през 1261 г. да сложи край на Латинската империя.

1212 г.
Кръстоносен поход на деца от Франция и Германия. Недобросъвестни собственици на параходи закарват децата до Александрия, където ги продават в робство.  Загиват десетки хиляди деца.

1217—1221 г.
Петият кръстоносен поход (също безрезултатен) е организиран от краля на Унгария — Андраш II, който се насочва към Египет. Превзета е крепостта Дамиета, но след редица неуспехи кръстоносците се изтеглят от частично превзетата долина на Нил.

1228—1229 г.
Шести кръстоносен поход под предводителството на германския император Фридрих II. Кръстоносците успяват временно да си възвърнат Ерусалим и няколко други града (чрез договори), но скоро (1244 г.) Ерусалим е окончателно отвоюван от мюсюлманите.

1248—1254 г.
Седми кръстоносен поход, начело с френския крал Людовик IX, който през Кипър се насочва към Египет. Отново е овладяна Дамиета. В похода си към Кайро Людовик е победен и заедно с цялата си армия попада в плен.

1268 г.
Мюсюлманите завладяват Антиохия.

1270 г,
Осми кръстоносен поход. Людовик IX обсажда гр, Тунис и възнамерява да го превърне в основна база за настъплението си в Африка. Избухва чумна епидемия, самият Людовик умира — това слага край на похода. Владенията на кръстоносците на Изток постепенно преминават в ръцете на мюсюлманите

1289 г.
Мюсюлманите завземат Триполи.

1291 г.
Ака, последното владение на кръстоносците на изсток е овладян от турците. Остров Кипър минава под властта на Венеция (1489 г.). Въпреки неуспехите кръсносните походи изиграват положителна роля — развиват корабоплаването, което ускорява икономическите и обществени промени в Средновековието; допринасят за развитие на културата: емоционалното ангажиране в борбите с мюсюлманите ражда много литературни сюжети (напр. „Песен за Роланд", испанска поема за Сид и т. н.); рицарите опознават редица страни. Това спомага а Европа да се ускори разпространяването на много литературни видове (напр. немската любовна лирика се развива под влияние на провансалската). Рицарите опознават три цивилизации: латинска, гръцка и арабска, което влияе плодотворно на европейската наука и изкуство. Същевременно обаче кръстоносните походи стават причина да нарасне религиозният фанатизъм и временно да се закрепи авторитетът на църквата. Рицарската  институция постепенно въплъщава черти с църковен характер. Израз на тази тенденция са възникналите рицарски ордени.

---

През 1212 г. е нямало параходи или поне не знам за съществуването им тогава.