от Лий Дуигън.

Дълго чаках да споделя този поучителен момент с читателите на Халкедон.

Преди няколко години преподавах в местната гимназия. По средата на часа по естествени науки в 10-ти клас, едно момиче неочаквано стана от мястото си и поиска вниманието на своите съученици:

“Слушайте всички! Имам да ви кажа нещо. Аз съм бременна – ще имам дете!”

След серия от аплодисменти, един от учениците зададе въпрос: “Кой е бащата на детето?”

“Ами, не знам…” каза 15 годишното момиче. “…но е едно от само четири или пет момчета”.

Това беше един от дните, който ме отказа от преподаването. Това не беше най-лошото нещо, което някога съм чувал или виждал в обществено училище. Беше просто една от стотиците печални случки. Или хиляди.

Поразително е че 50 милиона американски деца, повечето от тях от семейства, които изповядват християнството, все още биват изпращани в тези училища пет дни в седмицата. Преди години Р. Дж. Ръшдуни борейки се за християнско образование за децата на християните, изрази дълбокото си разочарование:

Защо тогава детските градини преуспяха? Отговорът беше и си остава ясен: желанието на жените да се отърват от своите деца. Педагозите трябваше да определят възрастова граница за прием на децата в детските градини, иначе те щяха да бъдат нападнати от майки които се опитват да тикнат прекалено малки деца в ръцете им. По този начин детските градини доказаха, че до известна степен са любезна и косвена форма на детеубийство, която лицемерните жени могат да си позволят докато получават пари за силно желаното майчинство. [1]

Груб език, наистина – но общественото училище не е място за християнски деца и фактът, че толкова много християни родители не могат или не желаят да го повярват, може да бъде вбесяващ.

Изписани са много книги за моралните и интелектуалните недостатъци на общественото училище. Препоръчваме три от тях: Месианският характер на американското образование от Ръшдуни (R. J. Rushdoony, The Messianic Character of American Education, 1963), цитираната по-горе: Грубата истина за обществените училища от Брус Шорт (Bruce Shortt, The Harsh Truth about Public Schools, Vallecito, CA: Chalcedon Foundation, 2004), която предоставя голямо количество документация, и Тайната история на американското образование от бившия учител на годината за щата Ню Йорк Джон Тейлър Гато (John Taylor Gatto, The Underground History of American Education, New York: Oxford Village Press, 2006). Ако след прочитането на тези книги все още подкрепяте и защитавате общественото образование, вие сте глухи за аргументите.

Въпреки че целта на тези статии е да докаже ползите на домашното образование, необходимо е да се преразгледа твърдението, че общественото образование е морална и духовна пустош. Така че ето 10 причини защо (ако все още децата ви посещават обществено училище) трябва да ги извадите от там колкото е възможно по-скоро.

1. Обществените училища активно популяризират педерастия и други форми на развратено и рисково поведение.

Има хиляди примери за това докладвани в изобилие от всеки щат. Докато приключите да четете този параграф, те ще бъдат много повече. Невъзможно е да изброим всички, но ето само няколко скорошни примера:

Мрежата за образование на гейове, лезбийки и нормални (GLSEN) тази пролет проведе семинар за транссексуалността в гимназията в Бруклайн, Масачузетс (вижте http://www.article8.org/docs/news_events/glsen_043005/tranny/tranny_panel.htm) Внимание: описанието на това спонсорирано от данъкоплатеца “образователно събитие” не е подходящо за читатели със слаби стомаси. От само себе си се разбира, че не е подходящо и за деца.

Междувременно в близост до Лексингтън, училищни служители все още се занимават с бандата, която на 17 Май нанесла побой над седем годишния син на Дейвид Паркър, бащата, който миналата година бил арестуван, защото протестирал, че училището преподава на сина му за хомусексуални “бракове” без да уведомят родителите (вижте http://www.massresistance.org/docs/events06/parker_son_incident/index.html).

Много щати имат закони, изискващи училището да уведоми родителите преди да започне да преподава спорни “уроци” за сексуалната етика, за да могат родителите да отпишат децата си от такова обучение.

Училищните служители в Рали, Северна Каролина, редовно пропускат тази стъпка. Тази зима, училищата в Рали провели семинар на тема “Новият хомосексуален тинейджър” преди първо да са уведомили родителите, нарушавайки закона на щата (http://www.alliancedefensefund.org/news/story.aspx?cid=3692).

През лятото училищата във Рали опитали да направят това отново, но този път трябвало да се откажат от намерението си да прожектират филм със сексуално съдържание в класните стаи – отново без уведомяването на родителите (http://www.alliancedefensefund.org/news/story.aspx?cid=3788). Ако мислите, че законът за уведомяването на родителите предпазва вашето дете, помислете пак.

Това продължава с години, както виждаме в книгата от 1992 “Защо Джони не може да различи правилно от погрешно”:

”Видът сексуално образование, което доминира в училищата от края на 60-те години досега е продукт на същата ненапътстваща школа на мисълта. Подобно на наркотик влияещ на чувствата, образованието поднася смес от улеснение, изясняване на ценностите, самоуважение и избори. Учениците са насърчавани да питат, да проучват варянти и да развиват по-толерантно отношение към сексуалното поведение на другите.” [2]

Тук нямаме място да пресяваме планините от доказателства, които доказват позицията. Но това е положението в обществените училища и няма да се подобри. Доколко искате вашето дете да бъде “обучавано” по този начин?

2. Общественото училище подкопава християнската вяра на вашите деца.

“Общественото училище е великата държавна църква на политеизма” пише Брадли Хийт.[3] “Тук се преподават доктрините на откритост, толерантност и различие, и се насажда дълбоко отхвърляне на абсолютите… Обществените училища функционират като църкви като неизбежно преподават религиозни доктрини (например произхода и целта на човек, естеството на вселената, етика, морална философия и право) и насърчава съзнателна общност между енориашите.”

“Толерантност и различие” и абсолютната истина на Божието слово не могат да си сътрудничат в ума на вашето дете. Исус казва: “никой не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира” (Матей 6:24).

Като изключим училищното антихристиянско отношение към нравствеността, искате ли вашите деца да изучават “наука”, която заявява, че животът е възникнал по случайност, дължейки се само на материалистични процеси? Все пак, ако това е вярно, тогава Бог не е Бог.

Ако вашето дете е все още в обществено училище, може би трябва да прочетете неговите учебници и да видите как те застават спрямо Библията.

3. Общественото училище се противопоставя на всякакви реформи и никога няма да стане по-добре.

Телевизионният репортер на ABC Джон Стосел доказва окончателно това във своя 20/20 документален филм “Глупав в Америка” (вижте http://chalcedon.edu/research/articles/a-review-of-stupid-in-america-how-we-cheat-our-kids/) и в своите трудове по този въпрос. [4]

Най-скъпата училищна реформа в историята на САЩ „Никое дете да не бъде оставено”- закон от 2001, е разобличен като измама. “Щатите ‘заглупяват’ своите тестове за основно училище там, където високият процент на неуспех може да доведе до санкции по силата на федералния закон “Никое дете да не бъде оставено”, докладват учени от Калифорнийския университет”. [5]

Общественото училище е индустрия, контролирана от корпоративни интереси – учителски съюзи, издатели на учебници, училищни администратори – чиято мисия в живота е да защитават тези интереси. Това всъщност няма нищо общо с даването на качествено образование на вашето дете.

4. Чисто теоритически, общественото образование е насочено към посредствеността.

Позовавайки се на статия на Национална Образователна Асоциация от 1958 – Образование за всички американски младежи, Ръшдуни цитира:

“Деканът на един от нашите учителски колежи казва следното: ‘Образован човек е този, който е добре приспособен и полезен в своето общество’.

Попитан дали човек, който е добре приспособен и полезен ще бъде считан за образован без да може да преброи пръстите си или да напише името си, деканът казва ‘Да’”. [6]

Превъзходството няма място в общественото образование. Аз самият съм наблюдавал как учители позволяват на учениците да мамят на тест, “обогатяващи класове”, в които децата гледат Шоуто на Джери Спрингър в класната стая и “ускорени класове” от две дузини ученици, които дават абсолютно еднакви отговори на изпит.

5. Общественото образование изразходва на година най-малко 500 милиарда долара от данъчните пари, повечето от които се пропиляват.

Всъщност никой не е преброявал парите изразходвани за обществените училища, така че ние имаме само приблизителна оценка. Някои от най-лошите градски училища изразходват за ученик по 20 000 долара годишно. Къде отиват тези пари?

Масовото отказване на американците от държавните училища или ще наложи значими реформи или по-вероятно ще причини финансов срив на цялата система. Ние желаем втория резултат.

6. Общественото училище е разсадник на материализъм и разточително пилеене.

Веднъж едно момиче в шести клас дойде при мен с банкнота от 100 долара и помоли да ѝ я разваля.

Възможно е учениците в обществените училища да не се интересуват много от история или наука, но те са разпалени на тема дрехи, мобилни телефони, видео игри и се състезават кой може да покаже по-нови и скъпи придобивки. Безсмислено е да изтъквам, че това няма да е проблем за домашно-образоващите семейства.

7. Общественото училище е източник на влияние от страна на връстниците.

Всички знаем за деца, които са се забъркали в неприятности заради неща, които другите деца правят. Веднъж изпратих едно момче при директора защото смущаваше моя клас, без да знам че той и неговите приятели по-рано същата сутрин са обезобразили колата на друг учител. Директорът се обади на бащата на момчето, който незабавно напусна работа и дойде да се срещне с нас. Той каза (и директорът потвърди), че момчето никога не се е държало зле преди да попадне в определена компания няколко месеца по-рано. Под тяхно влияние той стана кръшкач, вандал, крадец и самохвалкото на класа. Баща му се опитал да го дисциплинира, но момчето “ставало лошо” всеки ден, когато отивало на училище и се срещало със своите “приятели”.

Повтарям това е проблем, който е малко вероятно да тревожи домашно образоващите семейства.

8. Отписването на децата от обществените училища ще отслаби силата на учителските съюзи и ще допринесе за по-добра Америка.

В някои щати (като този в който живея аз, Ню Джърси) учителският съюз е най-мощната сила в политиката. Съюзите са силни и на национално ниво – поглъщат членските вноски от заплатите на стотици хиляди учители и използват парите за политически каузи на левицата. Тук, в Ню Джърси, всеки одобрен от съюза кандидат е подкрепен с големи парични помощи и неплатени “доброволци за кампанията”. Дори обществения информационен бюлетин се плаща от съюза на учителите – и това си личи.
Нашите данъци плащат учителските заплати, които отиват за финансиране на политически каузи, като “гей правата”, което повечето от нас намират за отвратително. Подкрепяйки доминирането на съюзи в държавния монопол за общественото образование, като продължаваме да изпращаме нашите деца в обществени училища, ние субсидираме политическата левица.

9. Общественото образование е безрезултатно.

Дали за професионални съветници за третокласници, “различни консултанти” в гимназията, за да бъдат возени с автобус децата през целия град, когато най-близкото училище е на няколко пресечки разстояние от вкъщи, или за построяване на басейн с олимпийски размери и с топла вода за ученици тинейджъри, които още не са се научили да четат, общественото образование процъфтява в пилеенето на пари. Ние се надяваме че масовото излизане от училищата най-накрая ще срути този монопол.

10. Като цяло целта на общественото образование е да превърне Америка в етатическа “демокрация”, „ръководена“ от елит.

Това е темата на “Месианският характер на американското образование” от Ръшдуни. Стъпка по стъпка, Ръшдуни анализира развитието на “мисията” на общественото образование от неговия произход преди 150 години. Негови източници са писанията на основателите на общественото образование и философи от Хорас Ман до Джон Дюи: те се подлагат на осъждане от собствените им уста.

Цитат от лекция на А. А. Ходж изнесена през 1887, обобщава посланието на Ръшдуни:

“Сигурен съм толкова, колкото съм сигурен в царуването на Христос, че всестранна и централизирана система на образование, отделена от религията, каквато обикновено сега се предлага, ще се окаже най-ужасната машина за разпространяване на антихристиянското и атеистично неверие, и на антисоциална нихилистична етика, лична, социална и политическа което този раздран от грях свят някога е виждал.” [7]

Ако вашите деца все още посещават обществено училище, тази “машина” работи върху тях пет дни в седмицата.

—————————