Йеромонах Филотей Григориатис 
Манастир "Григориу", Света Гора

Бог е любов и Той обича човека, Своето творение. Ето защо Бог желае да бъде в общение с него, в общение с любещи хора.

...............

Нашият Бог Личност не е богът на философите, нито на скептиците. Той е Бог на нашите отци, Личност, а не идея.

Този Бог, поради безграничната Си любов към Своето творение (човека) се явява в Своята несътворена мощ и се свързва с човека в изпълнено с любов единство, в Своята Църква, в Христа.

В основата на тази дълбока, истинска любов е свободната воля. Невъзможно е да обичаме някого по силата на някаква необходимост или принуда. Светият Бог от бащинската Си любов и почит към човека иска той да бъде свободен. Той никога не ни натрапва Себе Си, но търпеливо чака времето на нашия свободен избор. Иначе казано, Бог очаква човек да Го приеме в своя живот, но винаги му дава свободата дори да Го отхвърли.

..................

Бог има Свои Собствени пътища, по които да достигне до всяка душа и да я привлече към Себе Си, различни начини, по които да й даде знак за присъствието Си, да й говори, да й даде възможност да се приближи до Него и да Го познае - и тогава човек е щастлив и моли Бога да влезе в живота му и да пребъдва в него.

..................

Но все пак има души - и за съжаление немалко - които поради егоизъм, себичност и леност отхвърлят своя Бог и Господ (Горко им!) и биват прелъстени от дявола. Техният живот е обладан от чувство за безнадеждност и липса на смисъл, безплодни търсения и празни занимания, или суетни, кратковременни удоволствия, които скоро се превръщат в непоносими страдания.

Всички тези неща неусетно ги поробват и ги водят към вечна гибел.

..................

Така душите, които някога са били чисти и благословени, стават жертва на дявола.

Те тънат в калта на зли страсти и пороци, съвестта им е омърсена от безсрамни дела, Божият образ е помрачен и потъпкан.

Хората и от двата пола, от всички възрасти и националности са духовно парализирани и осакатени, те страдат.

Борейки се в Христа, монахът страда за братята си в света

.......................

Страда, защото знае, че нашето време - с помощта на дявола - е построило високи стени, които пречат на хората да се стремят към Божия град, към Църквата.

Дяволът е създал достатъчно примамливи изкушения (които не са нищо друго, освен печални заместители на Истината), за да привлича към себе си хората и те да бъдат изцяло обладани от духа на светската суета, направил е така, че хората да забравят за Бога, за душата и за вечния живот. Със своите изкусни лъжи врагът на нашето спасение е успял да отклони душите им от почитането на Единствения Истинен Бог и да ги накара да се покланят на съвременните идоли.

* Монахът страда за този измамен, фалшив свят, в който хората са обречени на духовна смърт.

Чувствените наслади замъгляват ума и пораждат съмнения във всичко истинно и свято в нашата вяра. Това лесно подтиква хората към неверие и безбожност, които на свой ред създават материалистична нагласа към живота, събужда желанието за удоволствия и низките страсти.

Във философски план се получава едно смесване на идеите с крайната цел, което служи като оправдание на относителността и субективността на всяко човешко твърдение, на всяка мисъл - след като човекът, а не Бог, е мярката на всички неща.

Така попадаме в царството на себелюбието и стремежа към власт, в което "Homo homini lupus" (Човек за човека е вълк).

Неограниченото, егоистично отдаване на всяко позволено и непозволено материално и чувствено удоволствие, без каквито и да било по-високи и благородни желания, при всички случаи служи на временни, ефимерни цели.

В този смисъл съществува една добре устроена "джунгла" от хора, които напълно са забравили за смъртта, за Страшния съд, както и за желания вечен Дом, за Рая.

* Монахът страда за греховете, за тежките, страшни грехове, за които Апостолът казва, че "дори е срамно да се говори". (Еф. 5:12). Греховете, които безчестят душата, които й отнемат високото място, дадено й от чистотата на общението й с Бога, и я хвърлят в бездната на ада, където обитават нечистите духове.

* Той страда заради безразличието на хората един към друг, заради липсата на общуване между душите и потъпкването на всичко свято в отношенията им, страда заради:

Пълната липса на доверие.

Комерсиализирането на приятелството.

Опорочаването на великото тайнство на брака.

Разпиляването на великите Божии дарове на майчинството и бащинството.

Разпадането на семейството.

* Страда заради духовното невежество на човека, следствие от отстъплението му във всякакъв план:

Невежество по отношение на себе си.

Невежество по отношение на тайната на живота и смисъла на творчеството.

Невежество по отношение на неговия Бог и Творец.

....................

* Страдаш заради работата на хората, или по-точно казано, заради това, което всъщност се нарича "работа".

Защото в действителност то не е нищо друго, освен робство, (дори когато в него на пръв поглед няма нищо незаконно и срамно), което отклонява вниманието на човека от неговата главна цел. Тя се затваря в себе си и се лишава от онова съдържание и смисъл, които би трябвало да има - служенето на любовта, което да ни съедини с Бога и с ближните.

* Страдаш заради празномислието на немалко интелектуалци, според които човек трябва преди всичко да стои твърдо на земята, които със своя глупав скептицизъм затварят за хората и последните прозорци към Небето.

* Страдаш заради политиката и нейните поддръжници, където лъжите и измамите са добре замаскирани и властват над измамници и измамени, където хора без всякакъв морал и духовност (с малки изключения, достойни за похвала!) са избрани да водят другите и да бъдат "спасители на човечеството".

.................

* Страдаш заради националната образователна система, която е изключила от себе си Бога, и така се е лишила от истински смисъл и бъдеще.

Не са малко училищата, от които излизат все повече и повече безполезни, атеистично настроени учители. Такива учители възпитават младите в дух на празност, леност, суетност и себелюбие, в дух на безразличие към обществените неща.

* Страдаш, задето информацията, достоверна или не, контролира всичко. Страдаш заради новините, рекламите и немалко други вредни програми, излъчвани от т.нар. "масмедии".

Всичко това създава усещането за един безсмислен, безинтересен живот на хората-маса, като събужда в тях низкото, порочно любопитство, жаждата за сензации и скандали, както и за всичко суетно, ексцентрично и чувствено.

Страдаш заради празните фрази и душегубните гледки, които въздействат преди всичко върху сетивата на хората и неусетно ги превръщат в пасивни консуматори.

Страдаш, задето земните управници използват тайни оръжия, за да могат, когато поискат, да осъществяват пъклените си планове. Тези хора на властта държат в ръцете си всичко и дърпат конците на своите нерешителни, без своя собствена воля поданици, а това погубва всичко ценно, което е останало в душите на хората и най-вече на младите, доколкото изобщо е останало.

.............

* Той страда заради нашите деца, които израстват в това фалшиво общество и биват възпитавани в лъжи, които всеки ден замърсяват все още чистите им души. Боли го, задето тези деца получават различни духовни отрови, към които твърде рано привикват и се научават да гледат на себе си като на "достойни" чеда на съвременната цивилизация.

* Страда заради тежкото състояние на страната ни, страната на нашите славни свети отци.

....................

С разлика единствено във времето, страната ни с гордост възприема всичко, което носи в себе си атеизма и материализма на Запада, всичко, което заличава всяка следа от чистота и човечност.

* Монахът не по-малко страда и заради тежките, нечовешки условия на живот, създадени от всички тези "постижения" на отстъплението ни от Бога на нашите отци:

Екологическият срив и тоталното замърсяване на околната среда.

Стресът и мъчителното напрежение, с които е изпълнен животът в големите градове.

Застрашителното нарастване на броя на незаконните действия от всякакъв характер, на престъпленията и самоубийствата.

Неконтролируемото, катастрофално разпространение на наркотиците.

Тероризмът и анархията.

Войните.

Потресаващата липса на разбиране, безредието от всякакъв характер, както и епидемичното разпространяване на толкова много неща - всичко това е сигурен знак за духовното разложение, което обхваща почти всичко.

...................

* И след всичко това, монахът дълбоко страда заради узаконяването на всяка неправда, беззаконие и греховност. Най-същностната характеристика на съвременния свят е узаконяването на греха - и това всъщност е най-страшното, което се случва.

Монахът страда и заради онези закони и постановления, които влизат в противоречие с вечния, с божествения закон. Такива закони са създадени, за да "освобождават" бедния човек от всякакво чувство за вина и необходимост от покаяние за греховете му, както и от вярата в Божията любов и закрила, от Неговите свети заповеди и от страха Божи.

Тъй като в тях отсъства стремежът към Небето, тези хора създават една фалшива, изкуствено разкрасена картина на света. Те разкрасяват своя блуден живот, обличат го в дрипите на една празна, лишена от смисъл "култура" и дяволската нечистота, с която подхранват душите си, за да могат да скрият колко са гладни, голи и бездомни.

Те се осмеляват да организират всичко това в идеологии и системи, в дисертации, статии и "научни съчинения" - но всички тези човешки изобретения са безсмислени, глупави, душегубни и омразни на Бога!

"Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина и светлината - за тъмнина, горчивото считат за сладко и сладкото - за горчиво!" (Ис. 5:20)

При това изкривяване на божествения образ на човека и в трагичната му невъзможност да създаде едно свято общество, една свята цивилизация (това, за което е бил призован от своя свят Творец), малцина са онези, които ясно съзнават, макар и до известна степен всичко онова, за което стана дума дотук.

....................

Цялата тази болка кара смиреното монашеско сърце да извика:

Братя, нека очистим сърцата си!

Нека се върнем към Христа, нека се вдигнем от съня на този измамен живот, който живеем!

Братя, нека се покаем!

В нашето покаяние е скрит ключът към всички затворени врати, към всички пътища без изход в живота ни.

Нека се борим за Истината, за Христа, за Бога на нашите Отци. Нека се върнем към истинската радост, към истинския мир в Него.

"Светът и неговите похоти преминават." (1 Йоан. 2:17). Светът ще бъде унищожен, лъжата ще се появява и ще изчезва, и тогава какво ще правим?

Нека открием Христа. Нека Го приемем в своя живот.

Нека Го последваме!

................

Ние сме станали християни, защото с Божията благодат сме търсили, чели сме книги, задавали сме си въпроси и сме разговаряли за това коя е правилната вяра, били сме убеждавани, борили сме се и накрая сме достигнали вътрешен мир.

В своя живот сме преминали през съмненията на младостта и противоречията на зрялата възраст, през човешката немощ и невъзможност да се приеме "безсмислеността" на евангелския закон, докато накрая Бог ни е дарил Своя мир.

Ето защо ние сме станали християни и - с Неговата помощ - оставаме такива.

Научили сме за другите религии, за множество философски системи, теории и идеологии и някои от тях са привличали вниманието ни за известно време. Стремели сме се да бъдем в крак с времето и сме следвали някои от тях, но нищо не е могло да ни даде истинско удовлетворение.

........................

След грехопадението на Адам човешкото естество отпада от Бога и наследява вечната смърт. Христос като Бог се въплъщава чрез Света Богородица, приемайки падналото, отделено от Бога човешко естество и го въз-кресява, оживотворява и съединява с Бога. Така Той го спасява.

Ние сме спасени не просто защото следваме моралните принципи, които проповядва Христос, но защото се съединяваме с Бога, ставаме едно с Него и така нашето отделено от Бога, подвластно на смъртта човешко естество отново се изпълва с живот, възстановява връзката си с Бога, става безсмъртно и божествено.

В това е, накратко, тайнството на нашето спасение..."

(Архимандрит Георги, "Нашата Православна вяра и заблудите на "Свидетели на Йехова", Атон, 1993, стр. 30-31)

Нравственото учение на Христа стои несравнимо по-високо от която и да е друга етика и философия. Християнството е единствената вяра на любовта.

Освен това никоя друга религия или идеология не ни дава един толкова съвършен поглед към целта и смисъла на човешкия живот, такива, каквито ни ги открива Христос: единението с Бога и освещаването на човека чрез Божията благодат.

Христос е говорил не просто за издигането или за нравственото усъвършенстване на човека, но за неговото оживотворяване и превръщането му в част от божествения живот. Той ни е дал Своя изключителен пример за нравствено съвършенство и чистота и ни е спасил чрез Своята смърт и Своето Възкресение.

Според светите отци "Словото Божие се е въплътило, за да можем и ние да бъдем обожествени". (Бог Слово е станал Човек, за да можем и ние да станем богове.)(Св.Атанасий, "Слово за въплъщението", Солун, 1973, стр. 366)

Неповторимостта на нашата вяра и фактът, че тя стои над всички други теории и философски системи, се състои в това, че Христос е спасил човека не просто защото е проповядвал една нова нравственост и начин на живот.

Христос като Богочовек (съвършен Бог и съвършен Човек) ни е дал възможността да приемем в себе си Неговото свято Тяло и да станем членове на Неговата Църква, да участваме в Неговото божествено Преображение и Възкресение, и така да постигнем целта на своя живот - единението с Бога.

Ние сме православни християни, защото сме вкусили истинността на православната вяра, единствено правилната вяра в Христа, вярата на апостолите, мъчениците и светиите, чистата вяра на светите наши отци.

Ние не се хвалим със своите собствени добродетели, нито със своята собствена святост, а с Христа-Бога на нашата вяра, единствената истинна вяра в истинния Бог.

Чувстваме се като окаяни просяци, които държат в недостойните си, грешни ръце своето велико, безценно съкровище: чистата вяра в Христа, единствения, Когото Сам Бог е пратил тук, на земята, към Когото нищо не може да бъде прибавено, нито отнето.

В действителност единствено православната вяра в Христа се е запазила непокътната. Тя с нищо не се е променила, към нея нищо не е било прибавено, нито отнето, от времето на първите християни и на Седемте Вселенски събора до днес.

И точно в това е предпоставката Божията благодат да живее във вярващите.

Христос вярно е казал: "И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той