„Русия ще бъде унищожена от западните санкции“. „Русия ще бъде върната в каменната ера. „Русия няма да може да устои на колективната воля на развитите страни под ръководството на Съединените щати“.

Всички тези заплахи изливат от устните на западните експерти, както и на руските скептици от самото начало на специалната операция в Украйна. Те се опитват да убедят руснаците, че Москва е предизвикала не Украйна или дори не Съединените щати, а цяла плеяда държави, консолидирани от общи ценности, решимост и намерение да запазят сегашния световен ред на всяка цена. Обединеният Запад.

Реалността обаче, както сега се оказва, противоречи на теориите на скептиците. Да, въведени са колективни санкции, но Западът не демонстрира единна воля по най-важните въпроси. Нещо повече, през последните седмици дори имаше открито разделяне. Унгария блокира икономическите санкции срещу Русия (шестият пакет, включващ петролното ембарго), а Турция блокира геополитическите (разширяването на НАТО с Финландия и Швеция). Експертите признават, че единството на Запада вече не съществува – и Русия го е разрушила.

И тук не става дума за някакво лишаване на САЩ от морална подкрепа. В продължение на много години единството на колективния Запад (либералните демокрации, „златния милиард“ – независимо как се наричаше) беше един от най-важните елементи на американската външна и икономическа политика. Елемент, който позволи на Вашингтон да мобилизира ресурсите на колективния Запад в името на решаването на американски задачи, което – и това е изключително важно – отговаряше на целите на съюзниците.

Страните от Запада застанаха заедно срещу съветската заплаха, както военна, така и идеологическа. Заедно изградиха либерален световен ред, основан на западните ценности и правилата на играта. Те процъфтяваха заедно. През 90-те години заедно трансформират световния ред в еднополюсен, а също така развиват нови пазари в Източна Европа.

Разбира се, имаше някои разногласия. „Строго погледнато, никога не е имало пълно единство на Запада. Дори по време на Студената война Франция и Германия (по време на периода на социалдемократическите правителства) следваха курс, който беше до голяма степен независим от САЩ, което не се харесваше на Вашингтон“, коментира Дмитрий Суслов от ВШИ.

Например, французите частично се оттеглиха от НАТО, докато германците осъществиха проект за изграждане на газопровод със СССР. Въпреки това, първо, тези разногласия не засягаха никакви критични точки, и второ, Съединените щати се опитаха да поддържат партийната дисциплина с меки, задкулисни методи. Вашингтон не организира никакви „нашествия като в Панама“ със своите европейски съюзници, демонстрирайки по всякакъв начин поне показно уважение към своите събратя в колективния Запад от Стария свят.

Страните от Запада застанаха заедно срещу съветската заплаха, както военна, така и идеологическа. Заедно изградиха либерален световен ред, основан на западните ценности и правилата на играта. Те процъфтяваха заедно. През 90-те години заедно трансформират световния ред в еднополюсен, а също така развиват нови пазари в Източна Европа.

Разбира се, имаше някои разногласия. „Строго погледнато, никога не е имало пълно единство на Запада. Дори по време на Студената война Франция и Германия (по време на периода на социалдемократическите правителства) следваха курс, който беше до голяма степен независим от САЩ, което не се харесваше на Вашингтон“, коментира Дмитрий Суслов от ВШИ.

Например, французите частично се оттеглиха от НАТО, докато германците осъществиха проект за изграждане на газопровод със СССР. Въпреки това, първо, тези разногласия не засягаха никакви критични точки, и второ, Съединените щати се опитаха да поддържат партийната дисциплина с меки, задкулисни методи. Вашингтон не организира никакви „нашествия като в Панама“ със своите европейски съюзници, демонстрирайки по всякакъв начин поне показно уважение към своите събратя в колективния Запад от Стария свят.

За първи път формулата за меко уреждане на разногласията се провали може би през периода на Буш-младши, когато Америка предизвикателно и обидно игнорира мнението на Франция и Германия по въпроса за Ирак.

На Запад това беше позиционирано като нещо прекомерно. Въпреки това, през 2016 г. прекомерното стана норма. „Единството се разпадна при Тръмп – когато той агресивно оказа натиск върху европейците, нарече ги търговски конкуренти“, обяснява Олег Барабанов, програмен директор на Валдайския клуб.

Разбира се, Байдън дойде в президентството на САЩ с тезата за възстановяване на уважението към съюзниците и отчитане на техните мнения – тезата обаче остана само на хартия. „Всъщност Байдън продължи меркантилистката политика на САЩ, напусна Афганистан (игнорирайки интересите на европейските съюзници), не скри интереса си към Европа само доколкото тя беше готова да му помогне в борбата срещу Китай. И много европейци скоро се увериха, че Байдън е само на думи различен от Тръмп, но всъщност той провежда подобна политика “, казва Дмитрий Суслов.

Проблемът, както вече става ясно, не беше в Тръмп и Байдън, а в обективните процеси, които протичат вътре и извън САЩ.

От една страна, различията в стратегическите интереси на САЩ и техните европейски съюзници стават все по-силни. Америка се опитва да запази хегемонията си - докато Европа се интересува от своята сигурност и икономическо развитие. Америка се опитва да запази контрол над своите съюзници, включително чрез военно-политическия чадър – и съюзниците отново и отново се убеждават, че чадърът е пълен с дупки (виж Афганистан). Америка се опитва да се позиционира като идеологически и политически лидер на западния свят - и целият свят вижда колосалните вътрешнополитически различия в САЩ.

Паралелно с разминаването на интересите протича и друг неприятен за САЩ процес – засилването на независимостта и субективността в поведението на държави като Турция.

„И двете тези тенденции стратегически ще се засилят. Консолидацията на западните страни, която се случи в началото на годината, е временна и принудителна, свързана с реакцията на специалната операция в Украйна. В същото време, дори при сегашните екстремни обстоятелства, много европейски държави не са готови безразборно да се включат в американската политика за нанасяне на стратегическо поражение на Русия. Не са готови да се присъединят, след като целта на политиката в украинска посока трябва да бъде стратегическото отслабване на Русия (както казват Макрон и Шолц)”, казва Суслов.

„Когато националните им интереси са пожертвани за трансатлантическата солидарност или солидарността на Европейския съюз, страните започват да си задават въпроси: защо е необходимо това? Да, харизма и политическа воля са необходими за изразяване на подобни въпроси, не всеки има тези качества,” казва Олег Барабанов. “Очевидно е обаче, че икономическата ситуация в Европа ще се влоши - включително поради рецкия отказ от руски енергийни източници. Това ще предизвика вътрешни политически протести, социална борба - и лидерите могат да започнат по-ясно да изразяват националните си интереси”, допълва източникът.

Европа, например, се нуждае от икономическо сътрудничество с Москва за устойчиво развитие. Без това сътрудничество Германия например няма да може не само да осъществи плановете си за военно-политическо укрепване, но дори и да поддържа сегашното ниво на икономиката. Така че Унгария и Турция са само първите признаци.

Всъщност частта от елита, за която запазването на евроатлантическото единство е свещен момент, е изправена пред въпроса какво да прави с тези лястовици. Редица експерти и журналисти предлагат или да бъдат наказани (вече има идеи за изключване на Турция от НАТО и лишаване на Унгария от достъп до финансовите фондове на Европейския съюз), или просто да ги игнорират. Тоест да приемат ембаргото върху руския петрол, но не на равнище ЕС, а на ниво страни членки, с изключение на Унгария – която просто е изолирана от процеса.

Проблемът е, че подобно поведение ще доведе до: а) Унгария да стане най-големият износител на газ и нефт в Европа (ще ги превърнат от руски в унгарски въглеводороди), б) до продължаване на разпадането на западното единство. В крайна сметка изключването на Унгария не решава проблема с тенденциите към разминаване на интереси и суверенизацията на центровете на сила, нито доближава Америка до адаптирането към тези тенденции.

„Колкото повече САЩ демонстрират, че дори Европа е пионка в тяхната политика за утвърждаване на световна хегемония, толкова повече ще расте разцеплението“, казва Дмитрий Суслов. И тогава Вашингтон може да обвинява Русия за това разцепление, колкото си иска. Всъщност се оказва, че концепцията за „колективния Запад”, която е опората на американската външна и икономическа политика, се разрушава от самите американци.

Превод: В. Сергеев